Само преди петнадесет години думите "консенсус" и "легитимност" звучаха като екзотични чуждици, а днес са думи, които употребяваме в ежедневната си реч. Ето, че сега на хоризонта се появиха "кохезия" и "субсидиарност". Каква ще е съдбата им - ще останат ли в езика така, или ще навлязат със съответния си превод?

Няма съмнение, че с присъединяването към ЕС България навлиза, образно казано, в голям преводачески период. Но тук не става дума за чуждиците и за превода им. Говорим за появата на един общ език, в който ще съществува общ способ да разчленяваме света и да споделяме ценности, или - един език на европейската идентичност.

Това са думи на порф. Валери Стефанов, декан на Факултета по славянски филологии в СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с министъра по европейските въпроси Меглена Кунева те организираха конференция "Преход/Превод", чийто замисъл беше повече да очертае проблеми и да зададе въпроси, отколкото да търси правилата и отговорите. Мненията и гледните точки бяха колкото и изказалите се, но се изгради и един непоклатим консенсус - в езика не бива да има никакви намеси и регулации. Напротив, точно тогава може да се окажем "изгубени в превода" според сравнението, което използва Меглена Кунева. "Понеже става дума за именуване на явления, които просто не са съществували преди, става дума за едно възраждане. Какво правим с езика си, отваряме ли вратите, за да нахлуе т.нар. европейски език? Ако да - за кой език говорим - за жаргона ли или понятията? Още нещо - дали означава, че ние нямаме базата на понятията вътре в нашия език, и то защото ни липсват тези исторически слоеве, или това е едно нормално модернизиране на всичко онова, което представляват новите реалности в една модернизирана Европа?

Кое е правилното: интеграция или обединение? Това, което със сигурност знам, е, че една добра и точно намерена дума може да спаси цяла една политика, както национална, така и европейска."

Тук ви предлагаме три от мненията на конференцията, които предлагат различни и любопитни гледни точки към поставените въпроси.

"В момента състоянието на езика ни повече прилича на магма, а процесът на избистряне на магмата на езика е все още далеч. Ако на езика му се наложи закон или норма в това му състояние на изригвания и непрестанна обнова, това до нищо друго няма да доведе, освен до забрава и в последна сметка забрана на закона. Въпросът е дали ако създадеш и се опиташ да прокараш изкуствено моделиран език, ще намериш и кой да го говори. Тук беше споменато, че в по-ранен момент е било препоръчвано да се избягват думи като инициатива, коментар, провокация, асоциация. И какво от това? Тези думи са в чудесно здраве и до днес.

Нещо, което ми направи впечатление във връзка с един мой превод на книга за Русия, Cold Peace, написана от поляк, който е политически съветник и експерт във Вашингтон на американски английски. Изведнъж стана кристално ясно, че българската висша и средна административна лексика отпреди 89-а е била силно русифицирана. Всъщност западната, най-вече френската политическа лексика е намерила достъп до българската среда най-вече през руския. Сега се оказа много трудно да се реши дали в превода си да се върна към тези русизми по силата на това, че става дума именно за руски политически и икономически контекст, или да се заложи на англицизмите предвид американското авторство на книгата: ведомство или институция, отдел или департамент, канцеларията или офиса на президента. Заложих на руските версии, но нямаше как да не се досетя, че разправата и разчистването на руския от официалния български език е в явна връзка с геополитическата преориентация на България през последните 15 години. Русизмът явно ни мирише на комунизъм. Следва да си даваме сметка, че различните като езиков произход синоними могат полезно да насочват към различни нюанси, контексти и конотации, а по този начин могат да се правят важни оразличавания. Осъзнах също колко ми е трудно да правя точна разлика в нюансите между уж синонимите спогодба, договор, договореност, споразумение.

Питах се също дали да продължавам да се придържам към руския модел на произнасяне на имена, свързани с бившия СССР, или да дам израз на отвоюваната им независимост през преименуването им: Прибалтийски или Балтийски републики, Кишинев или Кишинеу, Лвов или Лвив, Белорусия или Беларус, Лукашенко или Лукашенка, Керчки или Керченски провлак. Ако бизнес езикът наистина е най-вече английски, политическият език и бюрократичният език са въпрос на все още нерешена борба между френски и английски.

Впрочем близостта ни до гръцкия през историческия ни контакт с Византия ни дават шанс да се преживяваме като близки по-скоро до поезията и философията ала Хайдегер, отколкото до бюрокрацията и метафизиката на латинския. Може би е полезно да пазим тази близост. Не е ли забавно например, че на български използваме думата "конкуренция" в значение, радикално противоположно на онези, с които думата функционира в западните си контексти. Въпросът е дали имаме сили за Хайдегер или за бюрокрацията."

"Езикът си има свои закони и прагматична логика и не може да го регулираме отвън със закони. Абсолютно не вярвам в дисциплинираността на този процес отвън и ако изобщо говорим за намеса, тя трябва да е много деликатна. Разбира се, че проблемът не е до буквалната преводимост - речниковата, а до превода на определено мислене. За мен тук съществува един голям проблем.

По принцип, когато се говори за ЕС, а това се чу и тук, в много от изказванията, това се прави на един абстрактен, клиширан език. А той не подлежи на превод. В този смисъл тук има проблем с преводимостта. Не можем да говорим за Европа на един силиконов клиширан език - тогава няма да има никакво разбиране и в двете посоки.

Разделението между политическите елити и обществото, за което толкова се говори, е стъпило и върху разделението между езиците. Това е вредно явление, защото в някакъв смисъл то неглижира езика на обществото. Оттук следва и основният въпрос: как, след като администрацията е приела и подписала един документ, да може после да го обясни. Проблемът не е в конкретния термин - винаги може да намериш думата или думите, с които може да обясниш какво значи конклав, въпросът е как да преведем смисъла. Що се отнася до това кой трябва да прави това, отговорът звучи малко тавтологично, защото в случая първият възможен посредник е медията."

"Преводът е либерализация на обществото, на неговата култура и мислене. Само това да е, вече може да се каже, че сме спечелили в превода.

Защото една евроинтеграция означава увеличаване на броя на преводните текстове, които идват от една чужда култура. И това е екзистенциален процес - от него зависи, или най-малкото се променя, животът на хората. Това, което в голяма степен определя живота на селския стопанин, който е сред колчетата с домати, е кои европейски документи ще влязат, преведени от френски например. Затова е интересен преговорният процес - той е процес на приемане на изречени на правен език екзистенциални отношения.

За цялото патриархално, страстно и частно общество, каквото е балканското и нашето общество, и при което модерността все катастрофира, правният език, с целия си "деспотизъм", може да се окаже първият проект на модернизация.

Доминиращите публични езици досега бяха два: идеологическият по време на комунизма - стъпил върху една теоретична утопия. Всички помним партийния новоговор - той влезе накрая и в общуването с кварталния. Вторият език е съпротивата срещу първия и той се разви в частното общуване. Той разруши идеологическото говорене, а по-късно легитимира и мутрите, и жълтата преса.

Краят на този език би могъл да бъде точно в този правно-бюрократичен и същевременно пълен с културни недра език. И България ще заговори като част от един мултикултурен свят.

Що се отнася до чистота на езика - естествено, че ще се променят пропорциите, но да не забравяме, че процесът е двустранен. Нищо чудно думата ракия да стане чуждица в други езици.

Най-важното е, че тук правото не бива да пипа. Няма нищо по-страшно от закон за езика. Да не забравяме, че езикът е от Бога. Това е централната метафора на християнския свят и в навечерието на Великден всеки опит за такава норма е равносилен на богохулство."