"Спомням си Париж, ужасения Париж, унизения Париж, буржоазния Париж, града на проститутките и на тайните, Париж от барикадите, пияният от радостта на живота Париж, натоварения трафик на Париж... Париж!" Град с толкова много определения може да съществува само в речника на фотографа, уловил прочутата целувка пред кметството, останала завинаги в историята на френската столица, в историята на фотографията и личната история на автора - легендата Робер Доано.

Роден през 1912 г. в парижко предградие, Доано записва училище по литография едва 15-годишен, а няколко години по-късно започва постоянна работа като асистент-фотограф на скулптора Андре Вино. В студиото му се запознава с Жак Превер, за когото по-късно разказва, че е променил цялостното му усещане към живота и фотографията. Четирите години, прекарани в рекламния отдел на "Рено", провокират решението му да започне работа на свободна практика, за да улавя движенията на живота в крачка. От 1949 до 1951 г. работи във френския Vogue, а през 1983 г. получава "Гран при" за фотография в Париж. До смъртта му през април 1994 г. оставя в архива си над 400 000 негатива. Част от тях са изложени в ретроспективната изложба "Улицата на Робер Доано", която днес показва форума "Грималди" в Монако до 7 май.

В едно от редките интервюта на легендата пред Пол Пике и Regard sur l'image, предоставено любезно от форум "Грималди", става ясно защо Доано не харесва "Фотоувеличение" и кои са седемте определения за това що е то фотограф.

- Без въобще да се замислям за последствията, просто поставих триножника си и камерата върху него пред трима играещи карти мъже на прочутия битпазар в Париж.

- Още в училището по литография, когато единственото ни занимание беше да копираме ренесансови свитъци, имах нужда от свобода и тогава се породи желание да улавям ефимерни образи. Тъй като фотографията е бърза и точна, ми се стори, че е най-добрият и подходящ процес за улавянето на тези моменти.

- Невъзможно е да отговоря на този въпрос. Фотографията и фотографиите днес следват тенденции и търсят шокиращи ефекти, което, струва ми се, е резултат от рекламната полюция и ефект от агресивното поведение на фотографи, които се идентифицират с героя от "Фотоувеличение".

- Очевидно е, че тези хора имат много добро мнение за самите себе си.

- Дойде с братята си. Бях толкова възхитен от Жак, че не можех да обеля дума през цялото време. Превер притежава онова рядко качество да се отнася с невероятна щедрост към обикновените хора.

- Фотографът може да бъде:

консуматор

човек, който разваля систематично семейните си ваканции

герой, който проспива младостта си заради една снимка

някой, който в неделя сутрин отговаря на въпроси и видимо скучае