Соло изпълнението в който и да било стил и най-вече в джаза е нещо като пробен камък. Изпълнение без ритъм секция, без удобството на диалога и творческото взаимодействие дава съвсем точна, оголена представа за артиста и го заставя да постигне само с помощта на пианото богатството на нюанса и ритмичната картина.

Пиано соло традицията в джаза е интересна и разнообразна - от виртуозните изпълнения на оригиналния Арт Тейтъм до непостижимите соло изпълнения на Кийт Джарет и свободните импровизации на Сесил Тейлър. Затова и тази компилация с пиано соло изпълнения е изкушаващо интересна и е направена от собственика на лейбъла ACT Зиги Лох. Един от най-оригиналните съвременни пианисти, лидърът на триото e.s.t. Есбьорн Свенсон композира специално за това издание пиесата Prelude in D-Minor. Американският пианист Ерик Уотсън е представен с Exits, а Брад Мелдау участва с Resignation. Кубинският пианист Рамон Вайе свири пиeсата Andalucia, а Иоахим Кюн е представен с Adagio, Concert In A-Major, KV 622 на W.A. Mozart от албума Allegro Vivace. Макар на различни изпълнители пиесите сякаш преливат една в друга и наистина оставят романтично усещане.

Бразилия не може да се оплаче от липса на добри изпълнители. Съвсем естествена реакция е да се отнасяме подозрително към гигантското количество нови продукции, залагащи на сигурната рецепта - "електро-боса-чилаут-тинтири-минтири". Новият албум на Сибел обаче ни поднася изненада още с първото парче - Green Grass на Том Уейтс. Комбинацията от електронен процесинг и акустични инструменти е странна поради доловимите дози от необичайните за подобна продукция сайкъделик реминисценции от седемдесетте, които обаче съвсем естествено се смесват с бразилската природа на звука от албума.

В репертоара присъстват и други автори, като например Том Жобим с Por Toda Minha Vida и Каетано Велосо с Cajuina. Няма как да не направим аналогия с лондонските години на Велосо в случая и албума на Сибел ги подсказва в почти всяко от парчетата. Екипът, продуцирал албума, е известен със свежите си идеи. На първо място трябва да споменем, разбира се, Apollo Nove, продуцент на дебютния албум на Сибел, парижкия диджей Ян Арно (Air, Sebastien Schuller), а също и гости от ранга на Сеу Жорж (City of God и The Life Aquatic' fame), Майк Линдси (Tunng на UK Folktronica), фрийкфолк експериментатора Девандра Банхарт и Спилейн от CocoRosie, за да отбележим само основните играчи тук. Албумът е наистина (нео)тропикалистичен във възможно най-добрия смисъла на тази дума.

Това е солов албум на бившият китарист на The Band Джим Уайдър. Както и в двата предходни албума и тук до него са бившия барабанист на The Band Ренди Карланте и екскийбордистът на The Band Ричард Бел. Албума си е с класическо блус&соул звучене макар и в него да присъстват солидни фюжън елементи благодарение на здрави дози джаз рифове семпли и дръм луупове. Албумът е твърде уравновесен и спокоен, особено ако имаме предвид творчеството на китариста като член на The Band. Но може би така и трябва. Феновете знаят това със сигурност.