Хайнрих Карл (Хенри Чарлс) Буковски (1920 - 1994), наричан от всички Ханк, е една от най-ярките личности на световната литература през ХХ век. Поет ("най-великият американски поет днес" според Сартр), писател (на разкази и романи), журналист, сценарист, бунтар, "обществено опасен" скандалджия (за което бива причислен към постоянната "клиентела" на ФБР), той е символ на бийт-поколението, закърмено с парчетата на "Бийтълс" и "Ролинг стоунс". Роден в Германия, където баща му (обикновен американски войник от окупационните части, отседнали в Европа след Първата световна война) среща майка му (немкинята Катарина Фет), Буковски израства в Лос Анджелис, за да се превърне в един от най-известните хроникьори на митичния град (в това отношение му съперничи единствено Реймънд Чандлър). Изкарващ прехраната си като шофьор, чистач, пазач, склададжия, но най-вече като пощальон, Буковски успява да напише и издаде (макар и вече в зряла възраст) десетки книги, от които на български са публикувани "Всичко на масата", "Записки на стария мръсник", "Присмехулнико, пожелай ми късмет" (навярно единственото издание у нас на негови стихове)...

Киното (най-вече европейското) протяга ръце към прозата, а и към поезията на битника Буковски в края на 80-те. Един подир друг върху екраните се появяват филмите "Истории на обикновена лудост" (по Erections, Ejaculation, Exhibitions, and General Tales of Ordinary Madness) на култовия италианския режисьор Марко Ферери, "Убийците" на Патрик Рот, "Барфлай", чийто сценарист е самият Буковски, на родения в Иран немец Барбет Шрьодер, белгийския "Луда любов", френския "Студена луна" (по Copulating Mermaid of Venice and Trouble with the Battery)...

"Фактотум", който от днес тръгва по родните екрани, но вече бе представян у нас по време на 10-ия юбилеен "София филм фест", пък е дело на норвежеца Бент Хамер (гостувал през март тази година в столицата ни заедно с Джим Старк, независимия продуцент на творбата). В темелите на филма е вграден не само едноименният роман на Чарлс Буковски (който също от днес поема пътя си към българските читатели, макар и видял за първи път бял свят през 1975), но и частица от авторовата съдба - бурна, необикновена, драматична. Името на главния герой е Хенри Чинаски (Мат Дилън - номиниран за тазгодишния "Оскар" за поддържащата си роля в "Сблъсъци") - начинаещ писател, върл индивидуалист, хващащ се от време на време на работа (най-често като момче за всичко - това означава английската дума factotum), откъдето най-често бива изхвърлян (заради вродения му антиконформизъм). Въпреки пиенето и многобройните сексуални връзки със случайни жени (една от които е героинята на Мариса Томей - с "Оскар" за поддържащата си роля в "Братовчед ми Вини" и с номинация в същата категория за изпълнението си във "В спалнята"), в крайна сметка Хенри жъне успех като писател. Не особено възпитателен пример за подражание, но пък истински - литературната орисия на Буковски доказва, че писането не е толкова поведенчески акт, колкото изява на характер (съчетан, разбира се, с наличието на талант).

С две думи - може да наречем "Фактотум" автобиографичен филм, но той е преди всичко сплав от нежност и бруталност, уязвимост и ярост, откровеност и лицемерие. Филм за писането, за писателя, за унижението, което всеки автор е принуден (сякаш задължително) да изтърпи, за да извиси духа си, за да извоюва достойнството си. За да разбере, осъзнае и поеме върху плещите си терзанията на другите - на унижените и оскърбените. Защото трябва да си преживял "нещата от живота", да си бил адски самотен и бездънно нерад, за да признаеш честно (най-вече пред себе си): "Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света" (Чарлс Буковски).

текст под снимка:

Мариса Томей и Мат Дилън във "Фактотум", който излиза на български екран три месеца преди американската му премиера

IFC Films