По време на големия "бум" на тийн поп идолите и момичешките групи в края на 90-те години се родиха десетки, може би дори стотици звезди. Съвсем малка част от тях обаче продължават да се занимават активно с музика, но въпреки това т.нар. "Момичешка сила" (Girls Power) все още е сред водещите елементи в съвременния шоубизнес. Ето и една странна смесица между тази продаваща женственост и нейното абсолютно отричане - албумът I'm Not Dead на Алиша Муур, известна повече като провокативната Пинк.

Подобно заглавие е доста странно за изпълнител от подобен ранг - самата Пинк е едва на 26 години, а успешната й музикална кариера стартира преди шест. I'm Not Dead ("Не съм мъртва") обаче по много точен начин представя деликатната ситуация, в която певицата се намира. Дебютният й албум Can't Take Me Home бе издаден през 2000 г. и успя да подготви сцената за поредната провокативна "розова" звезда. Последва проектът Missundaztood, който я превърна в истинска сензация на музикалния пазар, а от самия албум бяха продадени над 5 млн. копия, при това тази бройка е само за Щатите. От него бе и най-известното парче на изпълнителката до скоро - Get The Party Started, последвано от още един топ 10 хит - Don't Let Me Get Me. Основна заслуга за успеха на Missundaztood има и бившата вокалистка на 4 Non Blondes Линда Пери. Кариерата на Пинк бе белязана и от "четвърт" награда "Грами" за участието й в суперуспешното парче Lady Marmelade към саундтрака на "Мулен руж". Тогава песента успя да покори десетки класации както в САЩ, така и в цяла Европа, а в изпълнението участие взеха Кристина Агилера, Миа, Лил Ким и Пинк. И когато всичко за "розовата" певица се развиваше по страхотен начин, дойде третият албум в дискографията й - Try This. Сигурен съм, че много от вас дори не са и чували за него, може би само по-големите фенове на изпълнителката го знаят. Лично на мен тавата доста ми хареса, въпреки че бе в известна степен ограничена в типичния женски поп-рок стил, който съвсем не е лош, но пък е доста експлоатиран. Освен това в продуцентския екип на Try This основна роля играеше и суперидолът Тим Армстронг от невероятните Rancid, което само по себе си значи много за мен. Така или иначе самият албум бе пълен провал, след като от него бяха продадени едва 700 хиляди копия. Това наистина е крайно незадоволително за изпълнител, който се намира на върха на кариерата си, суперпопулярен е, а освен това току-що е спечелил награда "Грами". Шокът за симпатичната певица със сигурност е бил голям, а последните три години тя е прекарала в дълбоки размисли относно грешките, които е направила.

Именно това обяснява и заглавието на новия й албум - I'm Not Dead. С него Пинк успя да докаже, че кариерата й все още не е приключила, а самият проект я върна отново на върха. Само две седмици след официалното му издаване в САЩ той достигна шеста позиция в класацията на "Билборд", което си е истински успех, имайки предвид жестоката конкуренция на музикалния пазар и множеството сензационни заглавия, излезли в рамките на последните един-два месеца. Пилотният сингъл от проекта е Stupid Girls, което пък по доста забавен начин осмива голяма част от нежните светски звезди, които тормозят общественото внимание в момента. И някак между другото обръща камерите и светлините към самата Пинк. Парчето пожъна голяма успех и известно време бе най-излъчваното изпълнение и у нас, както и в редица европейски страни. Въпреки че вече откровено съм се наслушал на песента, трябва да призная, че това е най-доброто изпълнение от албума. Самият стил на проекта е доста разнообразен, като певицата се връща с няколко години назад. Парчетата са силни, поне половината имат потенциал да постигнат нещо голямо, но пък Пинк все още търси себе си и не е успяла да си изгради звучене и стил, които да бъдат нещо като запазена марка. Албумът блуждае някъде между денс хитове, които ще взривят всяка дискотека, закачлив поп, трогателни балади, силни "женски" поп-рок парчета, като тези на Кели Кларксън примерно, а сред всичко това има място дори и за акустична кънтри-рок песен, която ще се хареса и в южните щати. I'm Not Dead до голяма степен оправдава целия шум около себе си и очакванията на феновете и е наистина добро заглавие. Характерното тук е, че почти няма слабо парче, но в същото време едва ли някое от 13-те изпълнения ще повтори успеха на Stupid Girls. Почти не мога да посоча любимо изпълнение, но като че ли най-запомнящи се бяха едноименното I'm Not Dead, Who Knew и Leave Me Alone (I'm Alone).