- Голяма част от песните, които включих в албума, познавам от години. Все пак принадлежа към поколение, което асоциира италианската песен предимно с гласа на Марио Ланца. Въпреки че аз лично предпочитам записите на Франческо Албанезе и Джузепе ди Стефано. Албанезе, който не е толкова популярен, пееше с неподражаем чар неаполитанските песни - стил, който след това така и не видях.

- Отговорът е лесен – аз съм испанец и за мен винаги е било въпрос на национална чест да записвам испански репертоар, при възможност не толкова познат. Освен това през всичките тези години, достатъчно много италиански тенори пееха италиански песни и ги популяризираха пред света. А аз предпочитах да записвам албуми с арии сарсуела* или мексикански и кубински песни. Честно казано, италианската и неаполитанската песен винаги са имали маргинална роля в моите самостоятелни концертни програми, така че решението за настоящия проект се разви и оформи много бавно.

- Езикът със сигурност, тъй като произношението е напълно различно, а артикулацията и фонетиката носят различни нюанси. Преди записите попаднах на изключителен езиков педагог и благодарение на него, мисля, че успях да постигна автентичен неаполитански акцент. Но мога да ви уверя, че не беше никак лесно. Атмосферата в тази музика е много специална – от една страна неаполитанската песен е твърде близо до италианската, а от друга не. Повечето неаполитански песни притежават едно неповторимо усещане за меланхолия, което дълбоко трогва.

- Може би заради прекрасните мелодии, които лесно се запомнят и човек може да запее. Но същевременно тези песни са много емоционални и аз като певец трябваше да изпълня всяка една нота със страст. Така че не си мислете, че е лесна работа да се пее такъв репертоар.

- Мисля, че публиката вече се умори да слуша едни и същи неща. Освен това, не винаги най-известните песни са най-добрите... Събрах в албума много красиви песни от италианския и неаполитански репертоар, които досега по една или друга причина са били пренебрегвани от изпълнителите. А те заслужават да бъдат чути от широката публика. Има само една популярна композиция в албума и това е Core ’ngrato, тъй като наистина обичам тази песен, заради копнежа и малко тъжното настроение, което носи. Повечето песни в Italia, Ti Amo са неща, които открих, докато търсех материал за създаването на албума.

- Отидете в Неапол и вижте как тази музика е абсолютно жива сред хората. На улицата, на пристанището, в пицариите – навсякъде, хората все още пеят тези песни, особено най-популярните.

Песните, включени в новия ви албум, покриват широк отрязък от време – от XIX до XXI век. Променила ли се е италианската песен?

- Не. Не виждам голяма разлика между канцона, написана от Тости и песента What Is a Youth? на Нино Рота, която той композира за филма на Дзефирели – „Ромео и Жулиета”. Всичко се свежда до очарователната мелодичност – семпла и дълбоко трогателна мелодия. Същевременно канцоните притежават емоционалност, близка до операта. Такъв тип емоции не можете да откриете в музиката на Шуберт или Брамс, например. И тъй като искахме да подчертаем имено този аспект на песните, направихме записите в оркестрален аранжимент, а не с обичайния акомпанимент на пиано. Мисля, че това е особено подходящо за песен като Non t’amo più от Тости.