Едва ли има по-подходящо място за среща с личност от шоубизнеса от някой хотел. Майкъл Джексън провеси горкото си бебе през хотелски прозорец в Берлин, за да го покаже на полудялата тълпа фенове. Майк Хъченс (INXS) се самоуби в хотел в Сидни, а чикагският "Дрейк" дори е вписал в брошурата си любопитната подробност, че Хю Хефнър понякога наема там не просто апартамент, а цял етаж.

Сряда, късно сутринта. Вратата на хотелската стая е оставена открехната, а един женски силует по халат се провиква: "Влизай!" Миг недоумение - Соня Васи е доста по-ниска и тъмнокоса, отколкото би следвало да бъде. "Соня слезе да купи вестници. Аз съм Ани", казва сестра й и подава ръка,

На пода лежат широко разтворени куфари, плюшен мечок прави компания на англоезично издание на "До Чикаго и назад". Каналът е Fashion TV.

Соня влиза ухилена и казва: "Абе тук продават тампоните на бройка!" Весел смях, който бързо отстъпва на деловитост - Соня има по-малко от час, преди да се качи на поредната въртележка от бизнес срещи, интервюта, снимки и... купон за финал.

"Певица, бивша "Мис България", основател на групата "Нейкид" (после "Крийп"), първият български фотомодел на "Плейбой", гадже на популярни музиканти и спортисти - това съм аз", казваше за себе си преди години Соня Васи. Днес красивото момиче от клиповете на братя Аргирови е силна и предприемчива жена, която живее в Лос Анджелис (от 1991 г.), гледа дъщеря си сама и продължава да мечтае. Неотдавна тя добави към визитната си картичка и "дизайнер".

"Започнах да плета 18-годишна в Норвегия, защото нямах пари да си купувам дрехи. Една българка там ме научи и си оплетох нещо като пуловер-рокля. Започнах да се занимавам с този бизнес през 2000 г., веднага след като се разделихме с групата и аз отидох с бащата на дъщеря ми Бриана (бейзболиста Брейди Андерсън - бел. авт.) да обикалям стадионите на Америка. Нямах какво да правя и си изплетох едно шалче. Когато започнаха да ме спират на улицата и да ме питат откъде съм го купила, реших да изплета още 10 и да ги дам в магазина на една приятелка, която прави веждите на всички звезди в Америка. На другия ден дошла Фейт Хил (кънтри певица) и купила всичките. След това казала в едно списание, че любимият й дизайнер е Соня Васи и от този момент аз вече бях не рок звезда, а дизайнер."

Ръчно изработените шалове се продават в 150 магазина из цяла Америка, а Sonia Vassi в гардероба си имат Дженифър Лопес, Бритни Спиърс, Кристина Агилера, Патриша Аркет, Наоми Уотс, Джоан Колинс и Деми Мур, Ли-Ан Раймс, Джанет Джаксън, Къртни Лав, Бранди.

Новата колекция, разширена с рокли и уникални тишърти, вече е и във фешън студио Totally Erected, София.

Соня Васи записа парче със Спенс, което ще прозвучи в ефир за пръв път днес в "Шоуто на Слави". All The Pigs е от едноименния албум на нейната рок група "Крийп" (Creep), но е с нов аранжимент и смесва рок и хипхоп, български и английски. Вдъхновена от прочутите си рок гаджета (сред които Пол Стенли от "Кис" и Слаш от "Гънс енд роузес"), Соня направи десетгодишна музикална кариера. Заедно с друг български рок музикант, емигрирал в САЩ - Васил Ананиев от "Огнен звук", тя основа групата "Нейкид" (от англ. naked - гол, съблечен) и стана нейна вокалистка. Дебютният им албум All The Pigs ("Всички прасета") беше издаден и на аудиокасета и в България.

Соня се приготвя за разговора, като се намества удобно във фотьойла. Дънки, никакъв грим. Ани незабелязано е донесла кафе, вода, череши. Диктофонът започва да записва, поставен върху спретнат куп тениски - единствената бариера, която Соня Васи оставя пред себе си.

- Не, аз съм родена за това. Както казва сестра ми, очите ми светват, то си ми е вложено. Разбери, аз правя само неща, които ми харесват, никой не може да ме накара да направя нещо насила. Приятно е да си говоря, срещам нови хора, ставаме приятели. А като давам тези интервюта, научавам неща за себе си. И давам от себе си. Може би някой нещо прочита, помага му. На един човек да помогна, да се научи от моя грешка, пак си струва.

- Винаги казвам, че съм певица, но за съжаление през последните години казвам, че съм пенсионирана певица, защото просто не се занимавах с музика. И след това казвам дизайнер.

Дъщерята на Соня Васи и бейзболиста Брейди Андерсън е на почти три години. След дълга съдебна битка за родителските права двамата са си поделили грижите за детето. Андерсън вече не играе, а тренира млади надежди. Соня и Брейди имат планове за Би Би, както я наричат всички - да я направят най-добрата тенисистка в света.

- Супер е! Говори, не й спира устата. Майка ми едно време викаше дано да ти се падне такова като тебе и тя е тотално с моя характер. Но пък е хубаво, защото знам как се чувства, предвидима е и това ми помага да избягвам грешките, които майка ми и баща ми правеха с мен. Тя всичко знае, не иска да й се бъркат, сама се облича, сама се къпе, всичко сама иска. Много е смешна. С баща си говори на английски, с мен на български. И превежда на бейбиситърката! Аз исках българска бейбиситърка и взех една жена от Стара Загора...

Това е супермодерно, бе, какво измисли! Кайсийки в чашка! Много е красиво! (Радостните възгласи са за Ани, която увеличава избора на "шведската маса" със свежи кайсии, сервирани във водни чаши поради липсата на чинии в стаята.)

- Ми аз не съм много голяма почитателка. Те не си насилват децата. И баща й на Бриана е такъв - всичко е, ако тя иска. Никога не се повишава тон, не се крещи, няма бой. Аз съм тази, която крещи, тя знае и бяга в другата стая. Вика: "Аз не съм ебати, аз съм Биби." Викам й: "Като почнеш да се тръшкаш на майка ти, аз какво ти казвам?" - "Чупката, чупката!"

Онзи ден ми вика: Mommy, let's get married. Откъде го е чула, откъде тоя мозък... по принцип й разрешавам да гледа телевизия, всичко. Така смятам, че е правилно: остави децата да правят каквото искат и ако видиш, че кривят нанякъде, се включи. Много грешки съм правила, коя съм аз, да казвам нещо въобще и да давам съвети.

- Като бях по-млада, като вляза в стая, аз бях номер едно. И с това отношение винаги съм печелила. Като пораснеш и се чудиш: имам ли го още, ставам ли и някакви такива комплекси. Плюс това си минал през някакви връзки, животът те е пребил от бой, сърцето ти вече колко пъти са го смачкали и загубваш тази увереност. А трябва да я имаш донякъде, ако искаш да се бориш и да си по-различен.

Детето променя всичко и ти оставаш на заден план. На мен за пръв път от три години ми се случва да правя нещо за себе си. И е невероятно. Толкова ми харесва, всичко си ти, ти, ти. Отивам там и изведнъж някакъв друг живот: тя, тя. Бриана вече ходи говори, сега ще е по-лесно да пътувам с нея и съм решила да си живея живота и да си я взимам с мене, когато искам; друг път да я оставям на баща й. Ние в момента сме в добри отношения, може понякога той да я гледа, а аз да пътувам и да правя някакви неща, които на мен ми харесват.

- Искам да изляза с тази колекция извън Америка. Започвам от България, защото тук ми е лесно, мога да си използвам името. България е Европа, искам да видя хората тук как ще реагират, ще им харесат ли нещата. Невероятно е как, като отидохме в Totally Erected и тя (Вероника Вапирова) веднага завъртя нещата и от пончото измисли пола, което в Америка ще е малко too sexy. А тя му сложи коланче, роди идея и, викам си, ето европейския стил. Сега ще измисля някакви модели, които ще са само за Европа. Аз и в Англия съм живяла, имам познати, PR, била съм на първите страници на вестниците, защо да не го използвам?. Като си наумя нещо и трябва да го направя. Искам да имам дете - бум! Искам този - бум! Така ми се случват нещата. Бум! Аз съм от хората, които си гонят мечтите. Искам ли нещо да направя... много съм амбициозна, никой не може да ме спре. Но трябва да го искам. Сега съм концентрирана върху колекцията и между другото някакъв албум може да направя. Ще видим сега това парче дали ще се хареса.

- Трудно беше, защото не познавам рапърите тук. И като питам някой, те казват "Ъпсурт". Обаче аз исках да е някой неизвестен, да може и аз да му помогна. Обаче така нямаше как да разбера дали е професионалист, излизал ли е на сцена и т.н. След това минахме на известен и кой, кой, аз го видях в интернет и ми допадна имиджът му, след това чух няколко неща, които също ми харесаха. Той е тук, аз съм там, говорехме си по телефона. Но мисля, чу стана суперинтересно, никой не го е правил досега - английски с български.

Аз имам приятели, Cypress Hill, ще помоля, ако може, и те да продуцират няколко парчета или целия албум. Ама ще видим, още не съм решила дали целият албум да е със Спенс, може би да взема няколко рапъри, но идеята ми беше Linkin Park и Jay - Z. В България няма наблягане на рока, всеки вижда колко е трудно и се отказва. А пазар има. Може да не е голям като чалгата, но си има хора, които слушат рок. И "Депеш мод" е продаден, значи има публика и за това. Рокендролът е да спиш в рейса с 30 миризливи музиканти, да ти пушат, да си лепиш сам плакатите. На мен това ми харесва. Боже, тогава съм най-щастлива. То ми е в сърцето, в душата, родена съм за това. Просто съм като на друга планета, когато съм с групите и трябва да пея, това най-много ми харесва.

- Не! В Лос Анджелис има един клуб, където в понеделник вечер има една група, който излиза и пеят кавъри от 80-те. Облечени са като Poison и пеят Guns'n'Roses, Def Lepard... Ти знаеш ли докъде има опашка?? Целият "Сънсет булевард", хиляди хора чакат за един клуб, който няма примерно и хиляда места, аз съм свирила там. Фраш! Идват всякакви известни лица, всеки понеделник. И то млади, хора, които не са били родени, когато е имало Guns'n'Roses. Идват и пеят с цяло гърло.

Ето, върнаха се Guns'n'Roses. Аксел Роуз какъвто и да е, дърт, като излезе и като чуеш първите тонове на китарата на Welcome to the jungle, то не може да не ти трепне сърцето. За тия, които са различни, е много трудно, защото трябва да убедиш звукозаписната компания, че ще продаваш. Трябва да деяниш до края, а аз не успях да издържа вече, десет години. Дойде моментът, в който поисках да имам дете, и край. Сега пък искам обратно да се връщам.

- Слушала съм - за десет дни си идвам и дали в заведение, дали по телевизията, все някъде ще чуеш чалга. Клипове съм гледала, но не съм запозната с някакви певици. Малко ми изглеждат едни и същи, не мога да ги различа. И това е много странно - вместо да иска да се открои, тя се опитва да прилича на някоя друга. Но ако й идва отвътре тази музика - добре.

- Абсолютно. Дори в групата си бях певица, обаче се занимавах и с бизнеса, бях мениджър. Имам и око. Най-гадното е как като видя някой, веднага искам да го преоблека, особено мъж. Викам: о, не! тия обувки с тази риза, не! Моите приятелки, като ходя на среща, казват: моля те недей от първия път, изчакай малко.

- Мисля, че го носиш. Аз имам по принцип много семпъл вкус. Като видя някоя жена в цвят, примерно ми харесва, но никога не бих се облякла така. Аз съм в класическо черно, бяло, сиво. Но почти няма случай, в който да съм се облякла и някой да не попита това откъде си го купила. Примерно купувам дънки за 20 долара и приятелките ми полудяват. Аз не съм Гучи, Армани. Е, обичам понякога, харесам си някоя чанта 1500-2000 долара. Това не ми пречи да си ходя с някоя фланелка за два долара, която ми е любимата и има 30 дупки, но аз не я свалям, докато тотално не се разпадне.

- Не знам другите "Мис Българии" какво са правили (смях). Когато станах "Мис България", аз вече си бях певица, дори бях оставила вече братята (Аргирови) и пеех сама. Направих едно-две парчета, станах "Мис България" и на другия ден тръгнах за Норвегия. Дотогава вече бях обиколила цяла Европа с братята, изтощителни концерти, и се питах оттук накъде? А бях малка и исках да покорявам света. Мечтаех си да бъда Мадона. Ако бях останала тук, какво щеше да стане? Сигурно щях да се оженя, да имам деца. Но аз съм такъв човек, че непрестанното отрицание тук ми пречеше, мъчеше ме, че ми казваха не на това, не на онова, не, не, не. Аз много мразя някой да ми казва, да ме ограничава.

Аз съм си аз и искам да правя това, което съм и ме изразява. А не ми даваха. Не, не може да се събличаш... - ама това съм аз! Не мога да си сложа сако и да го закопчея, това не съм аз. Как ще кажеш на някой артист какво да прави и какво не! Затова отидох в Америка. Обиколих много страни преди това, но Америка беше тази, която моментално реагира на таланта ми, на това, което съм като човек. Моменталически, още на втория ден ми подаде ръка, даде ми и паспорт, въобще това си е Америка, сънищата се сбъдват там.

- Ами да, промени се, откакто президент е Буш. Развали нещата, сега другите не обичат Америка колкото преди, обаче тя пак си остава една страна, в която всичко е в услуга на човека.

- Да, заради младите. Те имат съвсем друго отношение. Суперготини, говорят английски, мислят по нов начин, няма я тази злоба, негативност, опитват се поне. Супер ми харесва как подхождат с усмивка, добронамерени са, и то жените. Преди нямаше такова нещо - влизаш и те те изяждат с дрехите, направо преди да си си отворил устата. Тя знае всичко за тебе, а никога не те е срещала. А сега ги виждам колко са мили и въобще съвсем други.