Четиринайстият международен театрален фестивал "Варненско лято" завърши. В рамките на 10 дни се представиха 13 български и 7 чужди спектакъла. Заявката на селекционера на българските представления Димитър Чернев тази година беше да се откаже от "по-ефектните, крайни или шокиращи спектакли".

Варненската публика успя да види едно от най-нашумелите представления в София - "Домът на Бернарда Алба" на Възкресия Вихърова с участието на Цветана Манева. Програмата на "Сфумато" "Изход" с двете представления "Станция: Астапово" и "Станция: Елабуга" са авторският прочит на режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова за последните дни на Лев Толстой и Марина Цветаева. С поглед към класиката е и колажното представление на реж. Теди Москов по текстове на Чехов "Пушката ще гръмне след антракта", а така също и "С любовта шега на бива" от Мюсе на реж. Мариус Куркински.

Може би най-обобщаващ поглед към програмата на варненския фестивал беше темата на организираната кръгла маса "Класиката: универсален театрален код" и как придърпваме или направо присвояваме класическия текст. В програмата на чуждестранната селекция присъстваха три заглавия, които възбудиха много дискусии и противоречиви мнения. Румънската "Дванайста нощ" (Шекспир), унгарската "Чайка" (Чехов) и "репетиция.Хамлет" на бразилската трупа от Рио де Жанейро. Не е коректно да разграничаваме и да попадаме в собствените си локални предразсъдъци, като делим програмата на свои и чужди спектакли, но в тези три не-български представления някак естествено изкристализира универсалността на театралните похвати, режисьорските идеи и играта. Докато спектакълът "Чайка" на реж. Арпад Шилинг, един едва 32- годишен унгарец, демонстрира силно актьорско присъствие чрез похватите на психологическия театър, бразилската компания "Дос Аторес" показа разнообразие от театрални умения, от психологически до танцов театър. Румънската "Дванайста нощ"на световноизвестния режисьор Пуркарете пък зашемети театралите с многобройните си ключове и кодове към Шекспировата пиеса, като се превърна в истинско интелектуално приключение. Освен нетрадиционните театрални пространство, които намаляваха дистанцията и разделението публика - актьори, актьорската игра ни показа с каква лекота могат да се постигат внушенията, а режисьорските инвенции пък не се ограничаваха до един ключ или хрумка, която да бъде показана още в началото на представлението и да остави публиката скучаеща до финала. По скромното ми мнение общото в тези спектакли е самоиронията, липсата на мелодраматичен патос и прекомерна концептуалност.

Между основните чужди събития бяха показани и полският уличен театър Exultet - един опит за ритуално шоу, а също и японската компания за съвременен танц "Номади" със спектакъла "Лица и истории" - един симпатичен и наивен по азиатски прочит на големите митологеми като раждането и смъртта чрез похватите на танцовия театър. "Пенсионери по възраст" на британката Урсула Мартинес пък присъства като една възможна среща на публиката с едно риалити представление, интимно и изповедно в своите намерения, но силно зависимо от участието на зрителите. Варненската публика успя да види белгийския театър на средата "Преобличания" на компания "Ирене К." Един театрален опит да се разграничат от уличния театър, като акцентират върху усвояването на различните площадни и улични среди към един вече изграден сценарий и танц. Публиката оживено следваше шоуто по улиците на Варна.

Едно от значимите събития на "Варненско лято" беше срещата с един от най-поставяните френски драматурзи по света - Валер Новарина. Тя се състоя в рамките на европейското ателие по превод. Актьорът Мариус Донкин чете част от новата пиеса на Новарина "За Луи дьо Фюнес", а организираната пресконференция даде шанс на присъстващите да се докоснат до един съвременен световен интелектуалец.

Организираният хепънинг "Христо Мутафчиев и приятели от БТР" беше вечерта, в която цяла театрална Варна се обедини под звуците на акустичните китари на БТР и дрезгавия глас на актьора.

Няма спор, че "Варненско лято" е театрален фестивал, който успя в последните години да се превърне в авторитетно събитие. Присъствието тази година на имена като режисьорите Пуркарете и Арпад Шилинг, на екзотичния театър на бразилците и многобройните театрални акции, вярвам, ще остави следи и в българския театър.