„Щастлив човек съм, какво повече да кажа за себе си? Рисувам онова, което виждам!" Подобен отговор не би изненадал никого, стига да не идва от устата на един абсолютно сляп човек. Петдесет и две годишният турски художник Ерсеф Армаган е незрящ и с двете очи от деня на своето раждане. Никога не е виждал чаша за кафе, море, риба, четка за зъби или слон, но от години може да рисува, като спазва контури, цветове и светлосенки в зависимост от деня и движението на светлината. Световни учени от години се опитват да разгадаят феномена Есреф, който сякаш обяснява всичко с фамилното си име - Армаган. Щедър на цветове и фигури, Есреф не обича да говори много. Не се възприема като чудо, нито пък обича да философства, както правят съгражданите му, събрани около масата на чаша чай или турско кафе. Докато те бистрят политиката, Есреф забърква боите и рисува. И то така, че успява да накара дори американското списание New Scientist да замлъкне в плахи опити да си обясни магията как един абсолютно сляп човек рисува толкова цветно и вярно реалността.

„От години изследваме хора с увредено зрение, но никога не съм виждал подобно нещо", категоричен е Джон Кенеди - психолог от университета в Торонто. За пръв път Кенеди среща Армаган по време на организиран форум в Ню Йорк преди година и половина. Оттогава досега Армаган се е превърнал в истинска знаменитост, обикаля света с многобройни участия в конгреси и семинари. BBC и "Арте" снимат документални филми за турския художник, който успя да нарисува дори портрет на бившия американски президент Бил Клинтън. Есреф е известен с картините си и със способността си да вижда природата и света около себе си по онзи мистериозен и магичен начин, по който го вижда любимият му герой - Малкият принц. „Същественото е невидимо за човешкото око. То се улавя само със сърцето", добавя семпло Есреф, без дори да подозира, че почти буквално цитира Екзюпери. Рисунките на Армаган провокират учени в Бостън, Торонто и Ню Йорк да започнат сериозни изследвания на мозъка му, за да си обяснят естеството на чудото да виждаш цветове и форми, дори ако си сляп. „Мислехме си, че възприемаме реалността през очите си, но Есреф ни провокира да си зададем много други въпроси - дали въобще е така", казва доктор Кенеди. Почти толкова озадачена е и Джоан Еронцел, личен мениджър на Армаган, която признава, че досега Есреф никога не се е губил. „Той притежава невероятна дарба за ориентация и много добра памет. Достатъчно е да влезе веднъж в една сграда или апартамент, за да запомни като по скица разположението му!"

През последните десет години екип на университета в Харвард изследва способността на мозъка на незрящите да визуализира реалността, но случаят „Есреф Армаган" не може да бъде обяснен рационално. В този момент екипът и неговият водач - доктор Алваро Паскуал-Леоне, си припомнят, че дори геният в науката Алберт Айнщайн обичал да казва, че въпреки че работи с точна наука, все още вярва в магията на живота. Тя е единственото обяснение за таланта на Есреф - да съзира цветове и форми, на практика без да вижда. „Една голяма част от мозъка е натоварена с функцията да визуализира, дори по-голяма част от половината мозък е натоварена с тази мисия. Въпросът, който Есреф ни провокира да си зададем, е какво се случва с другата част от мозъка, която не е свързана с визията. Никога не бихме могли да кажем, че знаем какви точно образи пресъздава мозъкът на Есреф, но виждаме, че те са безспорни, когато той ги претворява в рисунки", признават учените.

- За първи път, когато бях на 6 или 8 години, вече не помня. След дълга пауза започнах да рисувам отново.

- Пеперуда.

- О, при мен нещата са много по-прости. Това, което рисувам, е това, което виждам.

- През всичките тези години съм прекарал по-голяма част от времето си в разговори с хората, задавам много въпроси и през техните очи виждам света, а после запаметявам всичко. Когато рисувам портрет, винаги ползвам снимка на човека, когото рисувам. После някой прави контури на лицето, които аз чрез докосване запаметявам и после рисувам онова, което ръцете ми помнят.

- Не, напротив. Щастлив съм.

- Синьо-зелен.

- Зависи от човека!

- Съвсем не. Би било смешно.

- Всичко, което съм научил досега, е от другите хора и от другите живи същества на земята.

- Ако няма страдание, човек не би бил способен да изпита радост.

- Жена от Анадола, която носи вода на гърба си.