Младите оперни певци не виждат бъдещето си в България е заключението, което за сетен път правим след завършването на националния конкурс за гласове до 30 години "Христо Бръмбаров" - четвърто издание. Създаден е от Гена Димитрова, едно от емблематичните имена във вокалната школа на най-големия български педагог Христо Бръмбаров. Бръмбаров е учител на повече от 30 световноизвестни уникати, сред които Гяуров, Гюзелев, Узунов, които години наред не слизаха от сцената, където днес на свой ред шестват техни ученици. А във въздуха още се носи репликата на Рикардо Мути: "Всички разбраха, че не можете да пеете като българите!"

На тазгодишния конкурс своите възможности показаха общо 47 кандидати (регистрите бяха покрити, с явен превес на сопраните). От тях призове получиха: Йоана Железчева първа при жените, втора - Емилия Иванова (сопран) и трета мецосопраното Кремена Ганчева. При мъжете наградата взе баритона Кирил Манолов, с втора и трета награда останаха Александър Носиков - бас и Иво Йорданов, баритон. Оттук нататък: за най-добро изпълнение на българска ария - Диана Василева-Генова и Теодора Петрова; за най-"Млад изпълнител" Силвия Тенева и две поощрителни - Гергана Русекова и Мунгунцецег Содномцерен. Така оцени журито в състав доц.Ирена Бръмбарова - вокален педагог, проф. Асен Селимски и диригентите Борис Хинчев и Михаил Ангелов, с председател директора на операта Борислав Иванов.

Банка за красиви, конкурентни гласове, които в България най-често не се използват пълноценно. Затова част от тях се колебаят в желанието да се реализират качествено или поне да оцелеят. Кирил Манолов - в момента стипендиант на австрийската фондация "Централен и Източноевропейски музикален театър" (СЕЕМТ) - е достатъчно откровен: "Няма бъдеще, защото няма пари - не може да стоим за заплата 250 лева. Никъде операта не е печелившо изкуство, но по света се спонсорира. Пял съм в известната Лисео, Барцелона. Тя е фабрика за пари, непрекъснато бълва продукция, но там да си спонсор на операта е гордост. А в България директорите се молят някой да им даде 10 000 за по една продукция. Просто срам. Е, заслужава си да постискаш зъби година, година и половина, да останеш тук, както аз направих, и да понатрупаш репертоар 8-10 партии. Тогава заминаваш и няма проблем, стига да си добър, разбира се." Звучи твърде прагматично, някой би казал, но на този етап, това е състоянието на "световноизвестната" ни откъм качествени гласове опера.

Докато все още пълним международните сцени с изумителни гласове, талант като Йоана Железчева (която доказа, че от мецосопрано само за година и половина можа да смени гласа си в сопранов и да спечели приза) ще очаква да й се случи нещо хубаво тук - роли естествено. И ако остане незабелязана, задължително ще погледне навън.