Преди 4 години обаятелната Сусана Бака издаде албум, в който съпреживяваше мъката на хората, пострадали в трагедията от 11 септември в Ню Йорк. Внушението й бе – човек винаги намира сили да се изправи от пепелта, защото любовта надживява и побеждава всичко. Днес в Travesias тя отново утвърждава тази истина и е все толкова прекрасна. Сусана пее чувствено и въздействащо, а интерпретациите й на традиционни и известни песни са оригинални и семпли.

Всичко е концентрирано около омайния, приказен вокал. В този албум Сусана си позволява да представи разнообразен репертоар, и то на няколко езика. Певицата пее на португалски с Жилберту Жил в  Estrela, прави неаполитанската песен на Винценцо да Крешенцо Luna Rossa, предлага една вглъбена интерпретация на Merci Bon Dieu, Volcano на Деймиън Райс с лирика на английски и испански, както и френската песен Né Quelque Part.

Благодарение на добрата си група и прекрасните аранжименти всичко в музиката от Travesías изглежда точно и на място. На първо слушане албумът напомня предходните записи на Сусана Бака, но впоследствие човек открива добре надиплени, скрити пластове и се връща отново и отново към него. Сусана ни залива с вълна от нежност и непреходна красота, искрената й радост се разлива в душата. Тя обича това, което прави, и това струи от всяка нота.

Историята започва от едно скромно, сковано набързо заведение в Хондурас, на белия пясък на брега на океана. Има ром на корем, а касетофона превърта едни и същи седем парчета. Времето е спряло, а мястото толкова харесва на Сам Хардейкър и Хенри  Бийнс, че решават да нарекат и съвместния си проект Zero 7. Преди да се случи това, двамата работят като продуценти за Mickie Most's RAK Studios, където записват Робърт Плант и Pet Shop Boys. Двамата обаче са фенове на стилове от сорта на соул джаз и хип-хоп и работата малко ги отегчава. Затова и доста от свободното време прекарват под стълбите на студиото, в програмиране на бийтове с един Atari компютър.

Нещата се променят, когато техния колега и продуцент на албума на Radioheads OK Computer (1997) Найджъл Годрич ги пита дали биха искали да смесят Climbing Up The Walls. Резултатът е доста сполучлив и попада в ръцете на познатия ни диджей Джайлс Питърсън, откъдето по най-бърз начин и на вълните на Radio One. Следват ремикси за Лени Кравиц, Lambchop и Тери Кайе. Дебютният албум Simple Things се появява през 2001, а настоящият е трети по ред. В новата продукция, в парчета като Futures, Today или Crosses, ще открием и един лежерен, леко назален глас - това е Хосе Гонзалес, шведски композитор от аржентински произход.  

Именно негова е заслугата за това леко хипарско брит-фолк звучене в албума. Освен него за вокалните парчета в новия албум е поканена и австралийката Сиа Фърлър. Ще я познаем по джаз нотките, които добавя в If I Can't Have You или Throw It All Away. Ако се поразходим още малко из The Garden, ще открием доста познато звучащи неща, като без съмнение ще се сетим за Moonsafari на французите от Air. Това всъщност никак не е лошо. Албумът е наистина много подходящ за мързеливите летни месеци.

 

Швейцарската формация ОМ приема името на един от албумите на Колтрейн, издаден през 1965. Групата се сформира през 1974 в Люцерн и е вдъхновена не само от свободната импровизация на Колтрейн, но и от дистортнатия електрифициран звук на Джими Хендрикс. Формацията получава известност още през 1974 на фестивала в Монтрьо (както се казва, у дома и стените помагат) и привлича вниманието на наскоро създадения лейбъл ЕСМ. Следващите четири албума излизат в Japo - съблейбъл на ЕСМ, а групата дълго време е единствената наред с английската формация Soft Machine, която от създава джаз ориентирана музика без да крие или по-скоро използвайки своя рок бекграунд.

През 1982 г. ОМ престава да съществува и Фреди Щудер, Кристиан Доран, Боби Бури и Урс Лаймгрубер се захващат със самостоятелните си проекти. Двадесет и пет години по късно формацията се събира отново по повод една изложба, посветена на музикалния живот в Люцерн, и музикантите имат шанса да представят своята хронология на нещата. Настоящето издание на ЕСМ (съставено с участието на групата) също отразява историческото развитие на ОМ. Първите две композиции - Holly и Lips, са от първия албум Kirikuki, Rautionaha е от втория албум със същото име. От третия - OM With Dom Um Romao, е парчето, наречено Dumini, а от Cerberus - последния от четирите, е взето практически всичко, тъй като това е и албумът, който най-точно отговаря на стилистиката на ЕСМ. Музиката на формацията лежи в основата на европейския фрий джаз и този поглед назад може да ни подскаже необичайно свежи идеи за неговото бъдеще.