Първите два уикенда ще ни поведат  "По стъпките на динозаврите",  чиято драматична праисторическа съдба ще можем да проследим в шест отделни епизода.

Думата "динозавър", която се е превърнала в нарицателно за всички влечуги, обитавали праисторията, идва от гръцки и означава нещо като ужасен гущер. За първи път тя е използвана през 1841 г. от британския учен Ричард Оуен, който е един от основателите на Музея по естествена история.

Филмът "По стъпките на динозаврите" e вълнуващо пътешествие назад във времето, чийто впечатляващ реализъм преминава границите на кинематографичното и успява да накара зрителя да се почувства непосредствен свидетел на съдбовните събития от земната еволюция.

Авторите на филма ни връщат преди 65 милиона години, когато "младата" Земя се намира в геоложкия период, наречен креда. Хималаите са само една геотектоническа мечта, Атлантическият океан е с площ два пъти по-малка от сегашната, а планетата е обрасла с иглолистни гори и папрати. Това е светът на динозаврите. Това е времето, когато страховитите 5-тонни тиранозаври владеят сушата, а ние ставаме преки свидетели на техния живот - как се хранят, как се борят за оцеляване, как се размножават, но и как тези величествени същества ще станат жертви на титаничния заговор на природните сили (тук феновете на катастрофичната метеоритна теория няма да получат очакваната подкрепа), чиято цел е да ги унищожи и така еволюцията да даде възможност на по-високоорганизираните организми.

Несъмнено едни от най-въздействащите кадри в поредицата са посветени на периода юра (вдъхновил не кого да е, а самия Стивън Спилбърг), случил се преди 152 милиона години, когато "животът на Земята е бил поразителен", а размерът сякаш наистина не е имал значение. Малко факти "в името на рекорда" - най-дългият динозавър е бил диплодокът, чиито 45 метра, приравнени към съвремието ни, се равняват на пет лондонски дабъл декера, а най-тежкият - брахиозавърът, достигал до 70 тона, е съизмерим с 14 африкански слона в зряла възраст...

Но това са само подробности от грандиозния праисторически пейзаж (всъщност подробни ревюта за филмите можете да прочетете в следващите броеве на Капитал Light), който впечатлява освен с отделните детайли, но и с цялостната концепция на филма. Продуцентът на сериите Тим Хейнс споделя, че се е заел с този проект, защото е искал да направи нещо различно от всичко досега и да види динозаврите "живи". Според Хейнс успехът на "Динозаврите" се дължи в голяма степен на хората от екипа на Майкъл Милн, директор по компютърна анимация във FrameStore CFC, компанията, която изпълнява специалните ефекти. Както може да се очаква по този филм са работили голям брой аниматори (основно на 3D), над 100 учени (палеонтолози, палеоботаници, палеентомолози, палеометеоролози, философи и т.н.), скулптори, програмисти... Според Милн особено важна роля е имал Алекс Паркинсън, който разработва специална програма, чрез която да се интегрират с достатъчно висока скорост различните компютърно генерирани изображения - нещо изключително важно за аниматорите.

Компютърните магьосници от FrameStore CFC са работили за актуални кинохитове като "Супермен се завръща", "Дуум", "Х-мен: Последният сблъсък", "Хари Потър...", "Чарли и шоколадовата фабрика" и др., а за бекграунд на филма са използвани екзотични пейзажи от Нова Зеландия, Тасмания, Чили, Нова Каледония, САЩ и Бахамските острови.

"По стъпките на динозаврите" е уникален филм, който постави нови критерии пред съвременното научнопопулярно кино. А че е изключително успешен, доказва оценката на публиката, която постави "Динозаврите" на 19-о място по гледаемост от всички програми на Би Би Си. Във Великобритания първият епизод е гледан от 15 млн. души, което се равнява на 53% от зрителската аудитория на Острова, а в Германия той е сред абсолютните хитове на Pro7 за 1999 г. заедно с "Денят на независимостта" и "Мисията невъзможна 2". Филмът има редица награди, сред които и две от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA).

Награди за най-добър филм и операторско майсторство на BAFTA има и другото предложение на "Капитал" -

продуциран от водещия Дейвид Атънбъроу, брат на големия актьор сър Ричард Атънбъроу ("Джурасик парк", "Изгубеният свят", "Елизабет").

Настанете се удобно (може и да не си пускате климатика), защото ви предстои тричасово пътешествие в ледените прегръдки на Антарктида. Още преди да натиснете play, можете да се доверите напълно на в. "Обзървър", който нарича филма "чудат и на моменти непоносимо красив". Можете да се доверите също и на рейтинга му по Би Би Си 1 - първият епизод е гледан от над 11 милиона души. Но най-правилната преценка несъмнено ще бъде вашата.

Дейвид се намира на 800 м от Южния полюс (според прогнозата днес там ще бъде -54°C, но реално ще се усещат като -73°C) - най-самотното и студено място на Земята, а на всичко отгоре и най-враждебно към живота. Но тук е и последното място на планетата, където може да се чуе истинският зов на дивото.

Антарктида е един път и половина по-голяма от САЩ, а през годината населението й достига до... 800 души. Обитателите на шестия континент са основно представители на морската фауна - тук при температури от -70°C и ветрове до 190 км/ч. преживяват милиони пингвини, а Южният ледовит океан е родното място на повече от половината тюлени на Земята. Антарктида е гигантска "машина за лед", както я нарича Атънбъроу, която след замръзването на океана през зимата увеличава площта си два пъти. В бялото царство се намира и най-големият ледник на света - широкият 40 км Ламберт.

"Живот във фризера" е едно незабравимо зрелище (но и енциклопедично помагало), чието зашеметяващо въздействие се дължи и на изключителната визия, сътворена от камерите на Пол Аткинс, Майкъл де Грюи и Хю Мейнард, умело режисирана от Алистър Фотърджил. Именно този невероятен професионалист е режисьор и на третото DVD предложение -

в което отново Дейвид Атънбъроу представя пет вълнуващи години от живота на Световния океан.

Снимките на "Синята планета" са продължили над 3000 дни, като 15 оператори са заснели около 700 часа лента в повече от 200 различни места по света - от островите Галапагос до Беринговия проток, от Морето на Кортес край Мексико до Големия бариерен риф в Тихия океан. Бюджетът на филма е бил 7 млн. британски паунда, което го прави най-скъпия филм на Би Би Си в областта на естествознанието.

Независимо че водата заема 2/3 от повърхността на Земята, ние знаем за океанските дълбини по-малко, отколкото за повърхността на Луната. "Синята планета" разкрива пред нас цялата красота и очарование на океана, като поразява с многообразието на различните форми на живот. За тази поредица са използвани някои от най-новите технологии и апаратура за дълбоководни снимки, чрез които са уловени уникални кадри от живота на морските обитатели.

Четвъртото заглавие в колекцията на "Капитал" е съвсем различно. Става дума за "човекът, който искаше да знае всичко" - Леонардо да Винчи (1452-1519). Несъмнено това е най-споменаваното име на художник в последните две-три години, но причината е друга.

Режисьор на

е Сара Еспинал, която е автор на седем документални филма - единият за Селинджър.

Леонардо е роден през 1452 г. в покрайнините на селцето Винчи в Италия. Той е извънбрачно дете и този факт се оказва съдбоносен - няма право да учи старогръцки и латински, а също право и медицина. Но бъдещият художник и изобретател превръща липсата на образование в свое предимство - "Истината се научава с наблюдение", пише по-късно той. Според проф. Шъруин Нюланд, доктор по клинична хирургия и автор на биографията "Леонардо да Винчи", той е "първият пробуден ум в историята", чието мислене не може да бъде повлияно от каноните на древните философи, което означава безкраен полет на мисълта.

За Леонардо са изписани томове, но може би най-ярката метафора, която определя неговия гений, е мечтата на живота му - да създаде устройство, с което човек да лети.

За основа на филма е използвана най-голямата колекция в света от негови скици и записки, които днес се намират в Кралската библиотека в Уиндзор - шестстотин страници, оценени на повече от 5 милиарда долара! В тази впечатляваща сбирка се намират проектите на някои наистина ексцентрични изобретения, като например известният "орнитоптер" - машината с крила, с която Леонардо мечтаел да полети. Тук са и прочутите, но напълно осъществими проекти (това доказват опитите на специално наетите от Еспинал сътрудници) - планер, парашут, танк, водолазен костюм...

Филмът проследява и някои от най-съществените моменти в живота на Да Винчи, които предизвикват истинска революция в изобразителното изкуство.

Когато през 1460 г. отива във Флоренция, Леонардо попада в своеобразния център на западноевропейската цивилизация, където е и родното място на Ренесанса. По настояване на баща си Леонардо става чирак в ателието на маестро Андреа дел Верокио.

По това време живописците са смятани за обикновени занаятчии като шивачите и сарачите, но само десетина години по-късно ще се случи едно събитие, което ще промени коренно отношението към художниците.

Леонардо е нетърпелив - той иска да създава шедьоври. Едва навършил 20 години, той получава своя шанс. Верокио рисува главните фигури на картината "Кръщение Господне" и оставя другите персонажи на чираците си. Леонардо рисува ангелчето в долния ляв ъгъл на платното. Според Вазари резултатът е поразителен - след като го вижда, Верокио решава да се откаже от рисуването. Успехът е изключителен и се дължи както на таланта на младия художник, така и на новата, непозната досега в Италия техника - маслените бои.

През 1482 г. Леонардо заминава за Милано. Владетел на града е Лудовико Сфорца - един от най-страшните и омразни тирани на Апенините, който иска насила да превърне града в център на Ренесанса.

По негово време художникът рисува един изключителен шедьовър - "Тайната вечеря" в църквата "Санта Мария деле Грацие", като отново проявява гения на своята изобретателност - разработва техниката "сухо фреско". Но и не само това - той е първият, който интерпретира тази иначе банална тема с толкова живи и истински образи.

Филмът показва създаването и на другите шедьоври на Леонардо - "Мадоната на скалите" (1508), "Дамата с хермелина" (портретът на Чечилия Галорани, която е любовница на Сфорца, е завършен през 1490 г.) и най-известната картина в историята на изобразителното изкуство - "Мона Лиза" (1506), на която според авторите е изобразена прислужницата Лиза дел Джокондо.

И тъй като този филм неизбежно би предизвикал някакви асоциации с бестселъра "Шифърът на Леонардо", ще кажа на почитателите на Дан Браун, че между двата няма нищо общо.

Вижте този филм, определено си заслужава. Но вижте и другите от колекцията на "Капитал", защото освен че са висококачествени образци на документалното кино, те дават нещо много ценно и важно - знание. При това на една напълно достъпна цена - само за 5 лв. заедно с най-авторитетния икономически седмичник в България.