Ралица Василева, журналист: Задавам трудни въпроси
Ралица Василева е водещ в CNN International и едно от най-популярните лица в предаването World News. През 1990 е поканена да участва в международната професионална програма на CNN World Report и две години по-късно заема постоянна позиция като водещ. Василева участва в отразяването на горещи теми като конфликта в Близкия изток, прехода към демокрация в Русия, падането на президента Сухарто в Индонезия, 11 септември и войната в Ирак. Преди това работи в БНТ.
Завършва английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Взимала е интервюта от Михаил Горбачов, Ариел Шарон, Хенри Кисинджър, Джордж Робъртсън, Джери Адамс и Ланс Армстронг. При последното си идване в България преди седмица Ралица Василева намери време да отговори на няколко въпроса, свързани, разбира се, с медиите.
Има теории, според които настъпва краят за традиционните медии и за това допринасят всички алтернативни източници на информация - интернет, блоговете, изобщо т.нар. любителска журналистика. Може ли да се каже, че те са сериозна конкуренция на традиционните медии?
- Не гледам на алтернативната журналистика като на съперник, който ще сложи край на традиционните медии. Мисля, че може само добре да си съжителстваме. Например в момента ние излъчваме части от блогове и видео от Близкия изток. Те допълват нашата програма, особено с лични впечатления на свидетели от двете страни на конфликта.
Кои са източниците на информация, на които най-много разчитате? Кои са първите сайтове или вестници, които поглеждате сутрин?
- Разчитам най-много на информацията на нашите репортери и продуценти. Иначе източниците са различни в зависимост от темата - агенции, вестници, списания от цял свят, различни интернет търсачки. Както можете да си представите, гледам и много телевизия. Но смятам, че не е достатъчно само човек да чете, за да е обективен журналист, много е важно и да общува с хората , които са засегнати от темата, за която пише, да познава обстановката.
Колко време би трябвало едно лице да се задържи на екран според вас? Има ли стандарт в това отношение в Си Ен Ен?
- Много от водещите в CNN International, включвам себе си в това число, сме в ефир от самото начало на канала, което беше преди 14 години. Но смятам, че човек може да се задържи на екран, докато е добре подготвен, има талант и се харесва на зрителите.
Кои са трите най-важни професионални стандарта в Си Ен Ен?
- CNN се старае да представя най-бързо и по най-обективен начин новините от мястото на събитието.
Кои са най-важните професионални правила за вас?
- Да бъда обективна, прецизна с фактите и интересна на зрителите.
Как се пази един журналист да не влезе в някаква пропагандна схема?
- Най-добрата застраховка за мен е да бъда добре информирана, да познавам различните гледни точки по темите, които отразявам, да чета различни източници на информация.
Тази подготовка ми помага да представям факти на зрителите, с които да могат да си съставят собствено мнение по темата. Много е важно и да не се страхуваш да задаваш трудни въпроси на събеседниците си, да балансираш тяхната гледна точка.
Каква е личната ви дефиниция за това къде минава границата между журналистика и пропаганда?
- Говорим за пропаганда, когато се представя само една гледна точка и се служи на интересите на дадена политическа сила, бизнес интерес и т.н. Ние сме служители на истината.
Кой определя реда на новините в Си Ен Ен?
- Те се определят най-вече от т.нар. продуцент на предаването с помощта на отговорния редактор на смяна. Но водещите също даваме предложения, както и останалите редактори.
Кога България може да е новина за Си Ен Ен? Спомняте ли си кога е било това за последен път? Например беше ли отразен т.нар. царски скандал?
- Последно си спомням, че отразихме делото срещу българските медицински работници в Либия. Аз лично написах материал по темата.
Съществува ли за вас проблемът за трудното балансиране между работа и личен живот и как сте го решили за себе си?
- По-лесно ми е, откакто синът ми порасна, но този проблем винаги стои пред всеки родител, който работи. Човек се отказва от някои неща, съжалява, че не е имал достатъчно време за децата си. Например, когато синът ми беше по-малък, не си позволявах да пътувам като репортер извън САЩ. Въпреки това пак не ми стигаше времето с него, искаше ми се да имам повече време, повече сили...
Общувате ли с българи емигранти, изобщо може ли да се говори за някаква българска общност където и да било в Америка?
- Общувам с българи, от двете най-близки мои приятелки едната е българка, другата - американка.