Металните пластики на Ивайло Савов отскоро са по-близо до българските колекционери и ценители - след като пет години той отсъстваше от нашите галерии, сега творбите му могат да се видят в софийската галерия GreenCat на ул. "Върбица" 6.

Името на Савов е известно на хората, които следят случващото се в света на изкуството. За останалите, които не са имали шанса да видят неговите клоуни и ликорни, вероятно ще има значение фактът, че той е с постоянна експозиция в престижната швейцарска галерия "Забени", Веве, чийто каталог предлага имена като това на един от най-скъпо продаваните живи художници в момента - Фернандо Ботеро, и на класика на модерното изкуство Виктор Вазарели.

Не случайно Савов казва за себе си, че е "продукт на свободния европейски пазар" - на търга на аукционна къща "Отел де Вентес" през март в Женева (на който сред 1000-та експоната се предлагат и творби на Пикасо), и двете предложени негови пластики се продават със значително покачване над първоначалната цена. Голяма част от творбите му са притежание на колекционери от Швейцария, Франция, Испания, САЩ.

е планираната от галерия "Забени" самостоятелна изложба в Женева през септември.

Според наблюденията му от 16-те години активно участие в художествения живот на Швейцария разлика в качеството на нещата у нас и в Европа няма, но в Швейцария присъстват художници от цял свят, което малко български галерии могат да си го позволят най-малкото защото не могат да платят високите застраховки на творбите. По-малко са и периодичните издания за изкуство, които служат за комуникация между галеристи, творци и клиенти. Трудно може да се обобщи кой купува изкуство в България. Не са само богати хора, казва той.

На пазара на изкуство сега са модерни абстрактните форми, които кореспондират с дизайна и архитектурата. При тях има една размита граница на националното - идентичността им трудно се улавя, коментира Савов. Фигуративното изкуство също се харесва, особено когато е в синхрон с модерната чувствителност. Скулптура се купува, въпреки че по-трудно се колекционира, защото иска повече пространство. Източноевропейското изкуство продължава да не може да наложи реалната си цена и една от причините е дефицитът на професионални галеристи, смята той.

Ивайло Савов работи в ателието си в Панчарево сред много зеленина,

и съпругата си Елена, за която казва, че е прекрасен готвач и арт мениджър. Това, което е специфично в работата му, е, че е успял да затвори кръга - сам извършва и леярската работа, която обикновено художниците възлагат на майстори занаятчии. Обяснява, че създаването на една метална пластика е дълъг процес - отнема месец, а на цяла серия - година. Тежка и продължителна работа, но не неблагодарна, казва той - няма човек на изкуството, който да не получава удовлетворение от това, което прави. Интересното в процеса на раждането на творбата е, че във всеки един от етапите си - в глина, в гипс, във восък и накрая в метал, е с различно излъчване. Този процес крие и известна изненада - никога не можеш да си напълно сигурен как точно ще изглежда крайният продукт.

Пластиките на Савов не могат да бъдат сбъркани - ще ги познаете не само по характера на постоянните образи, но и по цветните детайли, които често декорират неговите клоуни. Точно

източен, подвижен, с островърха шапка, насочена към небето, с дрехи на цветни ромбове. Образ, който според него никога няма да излезе от изкуството, защото е в детството на всеки, носи много нива на смисъл, а уменията му да жонглира и да танцува го прави благодатен за композиционна пластика, обяснява Савов. Работи много животни - природата в творбите му присъства под формата на едри и мощни бикове и коне, почти винаги придружени от крехка човешка фигура. "Занимава ме контрастът между физическата сила на животното и духовната сила на човешката воля", казва той. Жените пък са с интересни прически - плитки, но насочени вертикално към небето. Митологията и приказката са в неговите ликорни - еднороги коне, които от векове живеят в образната история на човечеството и за които се е вярвало, че пречистват всичко, до което докоснат рога си, и могат да бъдат уловени само от девица. Щастието е в метафоричния образ на птица, която може да е кацнала на рамото, да е в ръката, в краката на човешката фигура или да е излетяла. В момента работи върху серия образи на гейши.

Савов е роден през 1961 г. в Русе. Любопитен факт от биографията му е, че до баща му доктор Сава Попов шест поколения от предците му са духовници. Завършил е художественото училище в Троян и класа по скулптура в НХА на проф. Димитър Бойков. Малко от почитателите на скулптурите му знаят, че освен в бронз и мрамор той се изразява и в стихове и има публикации.