В инсталацията с огледала и хора на Виргиния Захариева ти си човекът в огледалото. Става въпрос за огледала, за това, което виждаш в тях, и за другото, което постепенно успяваш да прозреш в себе си, благодарение на твоите отражения, рамкирани от различни цветове и настроения. В тази изложба се приготви ти самият да станеш експонат, картина, усещане, мирис. Влизаш като цял и неосъзнат образ в галерия "Ирида". И постепенно започваш да се разпадаш на отделни парчета.

Тук се вижда само главата ти, там - единствено тяло, крак или ръка. Сепнат от въпроса какво става с теб, поглеждаш надолу и тогава виждаш на пода спасителна легенда от стрелки и точки, които те събират и очертават пътя ти към цялостния образ. Минаваш през различни състояния на начупеното си отражение. Магията е в изрисуваните мотиви по рамките. Именно те придават на отделното огледало и образа ти в него различна идентичност.

Така се влюбваш отново в себе си в малките романтични огледала, в които "отрязаната" ти главата започва да мечтае. После заминаваш за далечни, незнайни земи през девет етно огладала в десето. Сетне ставаш крал или кралица, досущ като Алиса, в бароковите и рококо огледала и съвсем между другото загубваш главата си за малко в голямото огледало насреща. Връщаш се в детството в огледалата, изпъстрени със семейни снимки. Накрая събираш отделните си същности в обикновено огледало, за да излезеш от изложбата малко по-осъзнат и цялостен. На финала можеш да прочетеш текста на авторката за историята на едно малко огледало, което веднъж й подарили. "Един ден ми подариха малко старо огледало, с дървена рамка, изрисувана с пауни, кипариси и дървета, родили червения плод на изкушението..." След като прочетем написаното, можем и ние да си измислим някоя приказка за огледало. Защото приказката за огледалото никога не е само за него, а винаги включва и нас. "Огледалце, огледалце я кажи...", всички знаем къде свършва това.

Виргиния Захариева ни омагьосва и пресъздава нашето магично Аз в инсталацията си "Милостта на малките огледала". Защото, както казва самата тя, "съвременният човек е повече глава, отколкото тяло. А понякога огледалата не ни трябват, защото се виждаме отвътре"