Преди да постъпи във Висшето училище за музика и театър в Хамбург, пианистката Марина Савова (родена през 1973 г. в София) е завършила Националното музикално училище "Л. Пипков" и Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" в класа по пиано на проф. Атанас Куртев. През 1998/99 г. като стипендиант на ERASMUS специализира пиано в Парижката национална консерватория при проф. Жерар Фреми.

След двегодишно обучение в класа за солисти на проф. Волфганг Манц във Висшето училище за музика в Нюрнберг през 2002 г. получава магистърска степен за концертен изпълнител.

Член е на международната асоциация за клавирни дуети със седалище в Токио. В последните години концертира и с художници и артисти.

Има издадени компактдискове и записи на клавирни изпълнения в Българското национално радио и Българската национална телевизия. Изнася камерни концерти и като солист на оркестри в България, Германия, Италия, Швейцария, Испания, Франция, Япония.

Всяко лято Марина Савова се връща в България от Хамбург (където живее и работи от 1993 г.), за да изнесе концерт, да види родителите си, морето и планината.

Своята музикална вечер - последния концерт от ХІІ фестивал "Софийско музикално лято": Крайслериана от Р. Шуман, ноктюрно от цикъл "Музикални вечери", оп. 6, от Клара Шуман и Й. Брамс – Соната №5, фа минор - тя откри в кадифена романтична рокля. Марина свърза творбите елегантно и с лекота, като между изпълненията проникновено чете писма на Роберт и Клара Шуман, на Брамс, от листове в избрани от нея цветове – розово за Клара, жълто – за Роберт Шуман, и синьо – за Брамс. Започваме разговора с писмата, които Марина Савова е открила в антикварен магазин в Хамбург и е превела сама.

- Тази личност много ме привлича и като изпълнител, и като разбиране и организиране на нейния живот, и като жена, която е имала интелигентна и трудна връзка с Роберт Шуман. Впечатли ме духовното приятелство между Клара, Роберт Шуман и Брамс. Чрез писмата имаме възможност да надникнем в тези отношения. Брамс е опора, приятел за споделяне и възхищение. Брамс пише с много тъга в писмо до Клара Шуман: "Свободен, но самотен", след като е изгонен от Хамбург и живее във Виена. Инициалите на тези три думички – отговарящи на "фа, ла, ми", се откриват в ІV част на соната фа минор.

Седнали сме с Марина Савова в градината на един ресторант на чаша вино (предпочита червено). Тя очевидно се наслаждава на промъкващата се прохлада на вечерта и на започналите ваканционни дни. Последните години са уморителни, наситени с концерти – предимно солови в Хамбург. Аплодират я в Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Япония... гостува на оркестри.

- Имам приятели и по-широк кръг познати. Общувам и много добре се разбирам с няколко души, изкушени като мен от психологията и философията.

Връзката на цветовете в картините и цветовете в звука, поезията в думите и поезията в музиката е много вълнуваща. Посвещавам вечери на различни изкуства. Това са вечери, които обединяват романтична музика с поезията на Хайне или приказки на Андерсен с произведения от композитори, които той лично е познавал – Шопен, Клара, Роберт Шуман, Лист, Менделсон, Григ... В Хамбург открих няколко изложби на Бригите Кьонигхаус. Тя рисува много цветя и природа. Залата е в Хамбург, с много хубава гледка към река Елба. Свързахме нейните картини с цветя с някои от прелюдиите на Дебюси, с пиесата от Лист "Долината на Оберман". Имам нужда от известно време, за да вникна в света на картините, а след това уточняваме каква музика е близка до тях. Още от детството си си представям музиката в цветове. Мислех да продължа с рисуването, но се повлиях от учителите, с които общувах: Атанас Куртев ме научи да проникна в архитектурата на музиката, в различните пластове.

- Работим повече от 2 години с Виктория Маейрбург, рецитатор. Единият концерт се казваше "Моят живот под една щастлива звезда" - така Андерсен определя своя живот. "Грозното пате" свързахме с "Любовно мечтание" от Лист заради стремежа към по-висши духовни светове. Тази пиеса на Лист е доста религиозна, както и приказката. Приказката "Малката кибритопродавачка" беше свързана с третата част от Фантазия, оп. 17, от Шуман, наричана "Ореол от звезди" : видението, което получава малката кибритопродавачка, в състоянието между живота и смъртта. В концерта с програма от приказките и архетипите на "детето", на "майката", на "сянката", които Юнг е намерил в приказките, изразих интереса си към психологията.

Свиря на вечери с представяния на съвременни немски писатели. Често говорим и вече сме близки с тези хора на изкуството, споделяме какво ни вълнува и в личен план, професионални замисли, неудачите, борбите във вътрешен план и за реализацията.

- Чувствам се свободна във времето. Познанството и връзките с хората са вдъхновяващи и импулсиращи, но е и самотно. Свободната практика разпалва много идеи в творчеството. Имам интензивна връзка с човек на изкуството, архитект, който се занимава със светлината – осветлението на зали, площади. Светлината ми разкри още един ракурс - поглеждането към скритото в музикалната мисъл, към различната интерпретация в различни моменти на един и същ изпълнител.

- Единствено с майка ми и баща ми, когато говорим по телефона.