Ако все още не сте били в Мароко или искате да се върнете отново там, значи тази изложба е за вас. "Мароко в снимки: Три фотографски визии на места и хора" се организира с помощта на Кралство Мароко по случай националния му празник и може да се види в Арт център "Алтера" до 31 юли. Представени са работи на двама български фотографи и един марокански лекар, пътуващ между България и Мароко. Д-р Шафик Субаи пристига у нас през 80-те години като един от многото студенти по медицина. Научава българския в ИЧС и практикува, но в един момент, когато е изпратен на симпозиум в Созопол, се влюбва и града и започва да снима хората, къщите и малките улички. После се връща в Мароко, снима и любимия си град Есауира, който също е крайморски и притежава някакво особено родство със Созопол. "Това са в истинския смисъл на думите чаровни градове, призвани да бъдат романтични и културни средища, разположени на границата между мита и модерността. Градове, които спадат към най-рисуваните и най-фотографираните", обяснява пристрастието си Шафик Субаи. Днес лекарят не практикува, а се занимава изцяло с проекта за побратимяване на Есауира и Созопол. Настоящата изложба е част от плановете, а през есента фотографиите ще бъдат изложени на "Аполония" заедно със снимки от Созопол. Доктор Шафик гори от ентусиазъм да разказва и обяснява фотографиите, затова тръгваме на минипътешествие през Мароко. Минаваме покрай истински продавач на вода - "Гераб", който налива от медно канче, както са го правили и преди стотици години. "Следващата фотография е озаглавена "Светлия овчар", който винаги срещам по пътя за Есауира - това е градът на художниците в Мароко. Понеже в този район няма много вода, затова пък си имаме едно почти вълшебно дърво, което се среща само в Мароко, казва се арган." Научавам, че икономиката на Есауира в голяма степен се занимава с това дърво. Почти всичко от него влиза в употреба - от плодовете му извличат естествено масло, подобно на зехтин, което се смесва с мед и се пие със зелен чай на специална церемония. Фоторазходката се прехвърля на улиците на Есауира. Някои от кадрите на тесните улички, особено снимани рано сутрин или по залез слънце само като силуети, може да бъдат сбъркани със созополски пейзажи. Вече сме в родния град на доктора Фес, който е и най-старата столица на Мароко. Минаваме набързо през еврейския квартал. На тротоара са насядали мъже - плетачи на шапки, пуловери, покривки. "А тази фотография е за тези, които не вярват, че в Мароко има сняг. Върховете на тези планини са на над 4000 метра височина и целогодишно има сняг", обяснява доктор Шафик.

Фотосерията на Евгений Матев отразява живота в пустинята Сахара. Тук може да се види древният кирпичен град Айн бен Хадуд. Следва фотосреща с берберите - най-стария народ на Мароко, "нещо като траките за България", уточнява екскурзоводът с камера Шафик. Подобно на Созопол, който в миналото е бил известен като града на спасението, Есауира също е спасявал от пиратите и от бурите. Обективът прави панорама и виждаме отвисоко 25-километровата плажната ивица на Есауира. Фотоизложба за Мароко няма да е пълна без снимка на колоритния пазар на Маракеш. Влизаме в прочутата джамия "Хасан Втори", която излиза направо на океана, после пускаме петаче в ръцете на улични жонгльори. Следват още много фотографии, които са запечатали миризми, вкусове и усмивки от Мароко.