Ars Poetica е записан в един арменски манастир и представя Армения по един странен и прекрасен начин. Ars Poetica е и най-мащабното хорово произведение на станалия известен с предходните си записи за ЕСМ Hayren и Monodia (с участието на Йан Гарбарек, Ким Кашкашиан и ансамбъл "Хилиард" ) композитор Тигран Мансуриан. Ars Poetica е и поклон към съвременната арменска поезия, към арменската литература и културна традиция въобще. Това е и обяснението защо Мансуриан избира да повери поезията на Йегише Чаренц не на един солист, а на цял хор. Когато изгражда структурата на музикалната творба, композиторът се старае да запази поетичната стъпка, набляга на тeжки интервали и оставя акцент върху думите.

Мансуриан признава, че винаги се е увличал от писаното слово и се е интересувал от езика, от фонетиката дори. Естествено е в един момент той да се осмели да представи чрез индивидуалните лирически образи на Чаренц колективна арменска изповед. Епическите поеми на Чаренц сякаш са се вдълбали в арменската народопсихология. Това е характерно за поезията на ХХ в., която от интимно откровение, прескачайки езиковите бариери, се превръща в общо светоусещане. Символичната същност на поемите на Чаренц е характерно арменска обаче и има общо с арменската история и духовност. Чаренц е роден в земите, които днес са в пределите на Турция, участва в борбите срещу турското господство, след това заминава, за да учи в Москва, и става болшевик; впоследствие се занимава с преводаческа дейност, сформира влиятелна литературна група и публикува своите творби. Низвергнат е от сталинския режим, арестуван е и скоро умира. Този живот прозира в поемите и е съдба на мнозина.

В Ars Poetica Мансуриан подбира поеми на Чаренц от периода 1915 - 1936 г. и ги разпределя условно в четири групи, тъй като всяка една поема се занимава с връзката между живота и литературата.

Знам че това е най-добрия ми албум казва майстора за своя последен албум издаден за съжаление посмъртно. Африканския виртуоз почина през месец март от рак на костите и не можа да доживее триумфа на предходния проект In The Heart Of The Moon, записан съвместно с Тумани Диабате и отличен с онези малки грамофончета наречени Грами. Това е албум за който може би най точна е оценката на Мартин Скорсизи - "Това е ДНК на блуса". И действително това е един невидим мост прострял се на 8000 километра между градчето Ниафунке от където е Али Фарка Туре и делтата на Мисисипи. Звукът в албума е същата магическа смес от електрическа китара и акустична нгони-арфа. Албумът е истински магнум опус на една от легендите в глобалната музика!

Изалин Калистер е произхожда от екзотичния холандски остров Кюрасао, а продукцията която е пред нас следва дебюта в Network наречен Krioyo и издаден от лейбъла преди две години. Новата продукция е още по-интензивна фузия между афро-креолска традиция, популярните в Карибите и Африка сока и меренге, поднесени в достъпни аранжименти като в добавка всичко е придружено от умерени дози евро-поп звучене. Откриващото парче Mi so den boso ни пренася на някакво буйно африканско парти за да последва малко по-късно едно изключително лирично парче наречено Nada den mi man посветено на бащата на Изалин. Чуваме великолепния глас на певицата, придружен само от пиано и чело.