Малки маршрути из Балкания
Вече от няколко години се говори за регион Балкания. За непросветените името подсказва, че е свързано с Балкана и толкова. Регион Балкания включва общините Троян, Тетевен и Априлци. Ако трябва да сме по-конкретни – когато отива до Троянския манастир или до минералните бани в Шипково или Чефлик, до курорта Рибарица или до Гложенския манастир над Тетевен, до Априлци или архитектурния резерват "Старо Стефаново", човек все е в Балкания. Балканът си седи надвиснал над главата му, а в подножието на планината е приказно.
Скандало е тихо място
Ако някой се движи по пътя Априлци – Троян, името Скандало може би ще му направи впечатление, ще го накара да се усмихне и толкова. Ако се види Скандало от пътя – пак малко неща могат да задържат погледа. Интересното идва, когато човек влезе навътре.
Противно на името, Скандало е тихо място. Дървени порти, облепени с некролози, грохнали мостове, обраснали с треви, старо гробище, в което цветята са нацъфтели без ред, орехи и внушителни зидове. Местните хора не знаят точно колко са в момента. "Миналата година бяхме шейсетима, обаче зимата имаше няколко погребения и трябва да пресметнем, за да видим каква ще излезе сметката", обясняват хората. Точна сметка не е необходима, за да се заключи, че в Скандало няма достатъчно хора, за да правят скандали. Някога положението не било точно такова. Местните разказват, че зад всяко име се крие по една история. Зад името на селото има две възможни истории.
Според първата версия – виновна за името е реката, която минава през селото и все бучи и трещи и остава впечатление у случайния минувач, че кротките скандалци се карат и бият. Според втората версия – някога, когато селото е било голямо и хората не се броели на пръсти, там имало цели седем кръчми. А мъжете дежурно се напивали и влизали в конфликт, защото от едната махала крадели момите на другата и обратно.
Днес на пръв поглед, момите отдавна се преминали възрастта, когато да ги крадат, и селото е спокойно. Старите къщи са изкупени.
В селото са се настанили чужденци
имало испанец, англичани, но местните хора много-много не им виждат очите, защото те се появяват от дъжд на вятър. През останалото време къщите им си стоят заключени, а селото е наистина тихо и спокойно място.
Тук има даже и хотел - "Скандалото", който се намира в архитектурен комплекс, включващ реставрирана селска къща. Къщата, която е станала негова основа, е била построена през 1896 г. Хотелът сега е нейна точна възстановка, затова атмосферата се е запазила – вътрешни дворове, малки прозорчета, калдъръмен под, пейки и маси, сложени под навеса.
В Скандало се намира и църквата "Св. Архангел Михаил", построена през 1870 г. Тя е малка и сякаш се губи зад високите зидове. Обаче е забележителна преди всичко със своите каменни пластики - изображения на гълъби върху каменния корниз на църквата. Отец Роман разказва, че в нея има
много масонски символи
вдига шарената черга от пода и показва голям камък в центъра на църквата, на който е издялан двуглав орел.
На каменния корниз на църквата също има орел – според историята, когато хората събирали пари от дарения, за да я построят, един от тях сънувал орел, който каца на това място. На сутринта открили наистина мъртъв орел на мястото, на което трябвало да поставят основите. Според вярването това било сигурен знак, че отдолу било заровено имане и хората го открили. "Е, не било много, но им помогнало да завършат църквата", обяснява сега попът.
Черквата е трикорабна базилика, която са построили майстори от школата на Кольо Фичето. Стенописите са много малко. Сега над иконите се спускат голи крушки, които осветяват с ярка светлина лицата на светците. "Св. Архангел Михаил" е от онези уютни селски черкви, при които в единия ъгъл седи стара печка и почернели кюнци, до вратата е подпряна метлата, а пред иконите са сложени избродирани покривки и карета.
Отец Роман казва, че всяка сутрин се извършва литургия и поне няколко баби задължително идват на службата. Той освен богослов е и оперен певец, 15 години е живял в Германия, излизал е на сцената на някои от големите опери и сега казва, че с удоволствие пее в църквата, защото има много добра акустика. Само че няма друга публика освен онези ранобудни баби.
"Иначе тук е хубаво. Обиколил съм света, имам впечатления от много места. Донякъде Скандало ми напомня Швейцария. Заради природата", опитва се да го сравни отец Роман. Разбира се, без да му прави реклама.
Всъщност точно това му е интересно на Скандало – природата и архитектурният комплекс, създаден от възстановени стари къщи със запазен автентичен външен вид. По-важното е, че тук нищо не прилича на музей – кучетата блаженно се излежават на сянка пред старите къщи, реката пак си бучи, из дворовете са разпръснати нацепени дърва, тревата е окосена, но не за фасон, а заради животните. И всяка сутрин камбаната на църквата бие.
И понеже човек остава с впечатлението, че всичко това се намира накрай света – само едно уточнение - балканско селце се намира на 3 км от курорт Априлци и на 15 км от град Троян.
В Старо Стефаново е сниман "Хайка за вълци"
Селцето е близо до Ловеч, встрани от пътя, някъде в гънките на планината, под връх Марагидик. Покрай него колите преминават транзит и сигурно рядко се случва някой да реши да види какво се крие след отклонението 3 километра нагоре към планината. Селото набира популярност, след като тук е сниман филмът "Хайка за вълци" преди няколко години. Сега в интерес на истината на разклонението на пътя вече има и табела " Старо Стефаново - архитектурен резерват – 3 км". И толкова.
Не е ясно дали селото ще допадне на всички туристи. То е все едно Копривщица без музеите и магазините за сувенири. Или пък Боженци и Жеравна – без хотелите и механите. Или все едно – Мелник без тълпите туристи. Може би затова си струва да го видите точно сега, преди туристите да са развалили всичко.
Улиците са криви и прашни, някои от тях – стръмни, а през други текат поточета. Всички те обаче се събират в центъра на селото и оформят малък селски площад на възраст сигурно повече от един век. Къщите са малки и белосани, някои се разпадат, други още се държат, в трети има живот и това си личи. Всички са покрити с тънки каменни плочи, наречени тикли, върху които са прораснали треви.
Селото не е никак малко, но днес къщите са повече от собствениците.
Архитектурният резерват напълно е запазил атмосферата на ХIХ век. В него има над 100 паметника на културата от началото и средата на XIX век.
Първата писмена информация за селото е от 1515 г. от регистрите на Никополския край. Други източници са отчетите на лихварите от 1624 г. и списъците на Войнуган от началото на ХVІІІ век. В селото е съхранена стара селска чешма от 1830 г., Поповския мост от 1824 г., построен от майстора Марин Христов от Ловеч. Тук е Старият дъб, който е на повече от 1300 години.
Първото училище там е основано през 1854 г. в дома на свещеника Давид, последовател на Васил Левски. В 1870 г. бил основан революционен комитет, а Левски и отец Матей Преображенски-Миткалото често посещавали селото.
Край селото има древноримска крепост Калето и няколко тракийски могили.
Старо Стефаново се намира на 20 км югоизточно от град Ловеч и на 27 км североизточно от град Троян. Но от пътя нищо не се вижда...