Трябва да съм била на 11 и трябва да е било някъде по дунавския бряг. Времето и мястото не са важни. Помня сцената и меланхолията в гласа на певицата. Протяжната мелодия се диплеше лениво по спокойните води на Дунав. И като че ли моята детска душа намери дом в тази песен. Сантименталните изблици настрана, но народната песен има това качество на душевен перфоратор. Веднъж таксувана като българска, душата си остава завинаги такава и тегли все към онова, което наричаме корен.

Всяка година различни фолклорни събори се превръщат в една огромна седянка, в един весел панаир, който привлича зрители от цяла България и чужбина. Надпяват се хорове, надсвирват се гайди, надиграват се танцови състави, а индивидуални изпълнители мерят талант. Някъде приказки и легенди се разказват с неподправен местен диалект, другаде самобитни народни носии дефилират по сцените, каба гайди пищят, разсвирват се кавали и тамбури, изпълнението на битови и религиозни обреди възродяват ежедневието на българите от едно не толкова далечно минало. За по-младите зрители съборите са учебник по българска етнография и фолклор, а за по-възрастните - завръщане към детството и младостта.

В края на тази седмица на 5 и 6 август ще се проведат два събора - "Пирин пее 2006" и Илинденският събор в с. Гела, заедно с IV-ото гайдарско надсвирване в Родопите. Следващата седмица на 12 и 13 август, след шестгодишно мълчание, идва ред на дългоочакваното надпяване на Рожен.

"Пирин пее" често се определя като най-популярното културно събитие в Пиринския регион. Започва да се провежда от 1962 година и постепенно се превръща в сериозна инициатива да се събере и съхрани разнообразието от фолклорни традиции по този край. Участниците обикновено се насърчават да не повтарят песните или танците от минали събори, а всеки път да представят нещо нечуто и невиждано досега. По традиция съборът се провежда на Предела, местност около Разлог, като по регламент се строят 7 естради. Там изява намират певци, разказвачи, свирачи с местен репертоар, а групи за фолклорни изпълнения пеят по двойки или тройки, на два гласа или на отпяване по чети. На събора могат да се видят още изложби на занаятчийски предмети - грънчарство, резба или ковано желязо. Според уебсайта на събора през 1997 г. събитието е било посетено от около 200 хил. души. Тази година десетото издание на "Пирин пее" ще започне с откриването на нов паметник на загиналите в Илинденско-Преображенското въстание в местността Кулата и с концерт на ансамбъл "Пирин", Благоевград. Програмата включва изпълнения на представители от тринадесетте общини организаторки и техни читалища, между които Банско, Сандански, Кресна, Струмяни и др.

Паралелно с "Пирин пее" отново на 5 и 6 август в смолянското село Гела ще се състои традиционният "Илинденски събор" и четвъртото "Гайдарско надсвирване в Родопите". Селото, което по исторически данни се счита за основано от траките, се намира в сърцето на Родопите, на 6 км от Широка Лъка. Името на селото се свързва и с отказа на кметицата през 2004 да допусне английски туристи в знак на протест срещу британското посолство, което отказва визи на фолклорния състав "Манол Радичев", под предлог че хора от състава могат да емигрират. Визи са издадени няколко дни след това. На 5 август същият този самодеен състав ще открие събора в местността Илинден, като после ще започне конкурсната програма "Гайдарско надсвирване" и така два дни.

Последното издание на националния фолклорен събор на Рожен беше през 2000 г. Тази година той ще се проведе на 12 и 13 август и е на път да се превърне в най-голямото събитие на лятото. Съборната площадка ще бъде разположена на 700 дка, предвиждат се три сцени и изграждането на паркинг за над 4 хил. коли и автобуси. До публикуването на този материал над 170 ансамбъла са пожелали да вземат участие и над 150 индивидуални певци, свирачи и разказвачи от цялата страна. В предвидения концерт "Звезден Рожен" ще пеят Валя Балканска, Румен Родопски, Янка Рупкина, Любка Рондова, Даниел Спасов и др.

Освен омагьосващата музика на Родопите съборът на Роженските поляни има и по-дълбоко историческо значение. Когато за пръв път се организира през 1898 г., освен че е празник на българското, той събира и разделените от Берлинския договор български фамилии и стари родове.

През 1961 г. е началото на гайдарския оркестър "Сто каба гайди".

Съборът ще бъде открит с химна на Родопите "Бела съм, бела, юначе" под съпровода на гайдите. Предвижда се и спектакъл "С България в сърцето", който ще даде възможност на 1000 самодейци от община Смолян да участват.