Странният проект на Тициано Феро

Странният проект на Тициано Феро

Изпълнител: Тициано Феро
Стил: поп
Формат: МC/ CD
Издател: "Анимато мюзик"
--------------------
Новият албум Nessuno E Solo на италианската звезда Тициано Феро бе доста шумно приет у нас, или поне такива са впечатленията ми. Според издателите му това е денс проектът на лятото - нещо, което звучи, меко казано, смешно. Е, очакванията са големи, най-малкото заради успеха, който Nessuno E Solo предизвика в Италия. Албумът вече е номер едно в класацията на Ботуша, което не е никак малко.
У нас нещата обаче са доста по-различни и дори пилотният сингъл Stop! Dimentica не успява да се превърне в някакъв тотален хит. Естествено парчето намери място в предните позиции на класациите, но едва ли ще се превърне във "властелина на лятото". При това трябва да имате предвид, че това е може би най-силната песен в албума. Голямата еуфория около нея обаче бе през пролетта, когато новината бе, че Тициано е дошъл специално в България, за да снима видеоклипа към Stop! Dimentica. Няма значение дали заради красивите манекенки, уникалните кадри или просто защото ще му излезе по-евтино - важното, че лентата е правена у нас. А в крайна сметка видеото е доста добро, в това няма спор. В него участват моделите от "Визаж" Виктория Джумпарова и Мая Мирчева, а за външните снимки са използвани естествените декори на Искърското дефиле, както и индустриалният чар на софийската ТЕЦ. Целият клип е монтиран много динамично в унисон с ритмиката и посланието на песента, а за перфектното качество на видеото се е погрижил човек от Холивуд - Анти Йокинен, който е работил за величия като Миси Елиът, Еминем и Селин Дион.
Всичко това не е никак случайно - въпреки че е в големия бизнес от едва пет години, Тициано Феро вече е истинска звезда. Още с дебютния си албум Rosso Relativo от 2001 г. той успя да накара целия свят да говори за него, след като проектът стана платинен в Испания, двойно платинен в Швейцария и тройно в Италия. Освен това младият певец постигна забележителни успехи по продажби в страни като Франция, Турция и почти цяла Южна Америка. При това Rosso Relativo престоя повече от седем месеца в топ 10 в Италия. Какъв дебют само! Следващият му проект бе "111" от 2003 г. който също остави доста голяма следа в музикалния бизнес. Само за две години в голямата игра певецът успя да си спечели три награди - две за най-добър дебют и една за най-добър италиански изпълнител. С над три милиона продадени копия, многобройни концерти и заслужена доза самочувствие откриваме и Тициано Феро в новия му албум Nessuno E Solo.
Трябва да призная обаче, че лично за мен той е едно голямо разочарование. Stop! Dimentica е единственото по-стойностно заглавие тук, може би до известна степен и заради популярността му. Малки светли лъчове са също така и La Paura Che... и Baciano Le Donne, но като цяло те са съвсем недостатъчни за да направят общите впечатления от албума розови. Все пак проектът притежава известна доза очарование, главно заради цялостния добър звук на парчетата, който наистина прави впечатление. Големият плюс тук е и уникалната динамика, която Тициано прилага във вокалното си изпълнение. Смяната на техниките на пеене, тембъра и силата вече се превърна в нещо като негова запазена марка и наистина придава голяма доза емоционалност на изпълненията. На места обаче дори това става прекалено натрапващо се и мелодичността е изцяло заменена от почти речитативно пеене с остра динамика. А всички знаем, че Тициано Феро има наистина добър глас и лично аз предпочитам той да ни демонстрира своя талант в играта с мелодията и тоновете, отколкото да бъде толкова емоционален. Трябва да имате предвид, че и самите парчета са съвсем баладични, така че се получава една доста странна смесица. Микс, който нито впечатлява, нито пък може да се нарече хитов. Самото звучене на траковете е доста мрачно (почти толкова, колкото и настроението на видеоклипа към Stop! Dimentica), а в крайна сметка и стилът съвсем не е денс. Най-точния начин, по който мога да определя албума, е странен. Понякога след време се оказва, че странните неща всъщност са гениални. Е, този път едва ли. Не мога да кажа, че Nessuno E Solo е неприятен проект, просто не оправдава очакванията ми и едва ли можем да очакваме да ни очарова с нещо. Все пак, ако си падате по експерименти и странни неща - можете да го пробвате.