Някои феномени в поп културата не надживяват и муха еднодневка. Но пък други са по-устойчиви на разпадане и от плутоний. Популярният сериал Miami Vice беше на екран само пет години през 80-те, но влиянието, което оказа върху телевизията, филмите, музиката и особено модата, беше толкова силно, че радиоактивните му сигнали все още могат да бъдат засечени 17 години след последната му серия, отбелязва вестник New York Times.

Полицейският сериал продължава да е с нас благодарение на тв каналите, повтарящи стари епизоди, а също така и на новия филм със същото заглавие, режисиран от продуцента на шоуто Майкъл Ман, който излезе по екраните миналата седмица. Но за съжаление с изключение на порноактьорския мустак на Колин Фарел и катинара на Джейми Фокс (кръстоска между Малкълм X и R. Kelly) в широкоекранната версия на шоуто няма някакъв фешън елемент, който да се конкурира с лудешката субтропическа атмосфера на телевизионния сериал, отбелязва изданието. Пастелната палитра и самоироничната мачовщина на шоуто пасваше перфектно на нестабилните последни години на 80-те, когато всичко беше е едър мащаб: тупираните прически, влиянието на правителството и филмовите гангстери, контрабандиращи наркотици на фона на залезно небе с цвят на портокал.

Ако си спомняте, преди Miami Vice - създаден като телевизионно полицейско шоу за MTV поколението, мъжете не носеха тениски под спортните си сака, нито забравяха да си обуят чорапи. Ако някой се появеше без вратовръзка през 80-те, го считаха за мърльо или плачещ за уволнение. Мъжки дрехи в неонови цветове можеха да се видят само по голф игрищата, а коли в тази гама караха само сводниците. В залеза на Рейгъновата администрация мъжките костюми все още бяха стегнати с подплънки. А с освободения и леко намачкан силует, станал популярен от шоуто, можеха да те вземат за жиголо. Като изключим бездомните просяци, почти никой не носеше сламени шапки.

Сега е малко трудно да се спомним колко бунтарско изглеждаше това поведение навремето, но преди Miami Vice само банковите касиери запретваха ръкавите на саката си и Джордж Майкъл беше един от малкото, които вдигаха ревера на блейзърите си. "Това беше първият случай, когато естетика, наложена от телевизионния екран, силно повлия модния свят", казва за изданието Джим Мор от мъжкото лайфстайл списание GQ, добавяйки, че преди Miami Vice двудневната брада беше безпогрешен знак за стремглав социален упадък.

Miami Vice може да се счита и за първата публична поява на добре познатия днес феномен на метросексуалния мъж. "Героят на Дон Джонсън се правеше на голям мъжкар, но мъжкар с уж небрежняшка, но всъщност добре поддържана брада и ленени сака", отбелязва Дан Перес, редактор на списание Details. "Всичко това окуражи мъжете да бъдат малко по-суетни."

Контешкият стил на Miami Vice e пародиран безброй пъти - един от най-сполучливите е в епизод от "Приятели", развиващ се през 80-те, където Чандлър и Рос се появяват от глава до пети като герои от сериала, но въпреки този леко подигравателен имидж той си остава все така популярен. Геймърите все още играят на Grand Theft Auto: Vice City, където полицаите под прикритие са виртуални копия на Дон Джонсън и неговия партньор. Донатела Версаче пък все още създава мъжки колекции - последната беше за пролет 2007, които недоловимо и хитро модифицират елементите, дефинирали панамериканския стил от времето на Мануел Нориега и Пабло Ескобар.