Какво общо има между оперетна прима, харпия и фолк изпълнителка? За претръпналия към кичозните издевателства от екрана български зрител тази конфигурация може да изглежда така: оперетна прима прави чалга кариера, но какво е тази харпия, или пък фолк звезда се преобразява в харпия в новия си "звезден" клип и използва оперетни арии... не би могло. Все едно опера и кънтри или пък психотрилър и чалга мелодрама. Въпреки че перверзната изобретателност на настървените за популярност български изпълнители може да прибегне и до това.

Всъщност става дума за новия сай-фай екшън на режисьора Джош Бекър "Харпии", който се снима в България, а оперетната прима Марияна Арсенова играе една от трите харпии (митични същества между жена и граблива птица). Десетсантиметрови завити нокти и килограм допълнителна коса са украшенията, които Марияна носи от 17 дни заради новото си превъплъщение. Ефектът извън студиото е поразителен, а тълкуванията на случайните минувачи разнообразни - взимали я от изпуснала нервите си и преминала отвъд жена до зле дегизирала се фолк певица. Чалга имиджът сякаш агресирал повече хората по улиците - твърди Марияна Арсенова и се успокоява, че след снимки може да махне поне червените лещи.

"За първи път се снимам във филм и това истински ме забавлява - признава тя и забелязвам шина на показалеца й. Опитвах се да убия Стивън Болдуин, но ноктопластиката се отлепи заедно с нокътя ми" - разказва Марияна, а ръцете й потракват по чашата.

От 9 години е солистка на Държавния музикален театър и изпълнителка на централните роли в повечето представления. Завършва класическо пеене в консерваторията и две години е солистка в Старозагорската опера, а през 1996 г. се явява на конкурс за "Хубавата Елена" в Музикалния театър в София. В академията установила, че този жанр е силно подценяван от нейните колеги и преподаватели, но когато започнала кариерата си в оперетата, разбрала колко е сложно и интересно. "Изглежда леко и лесно, но се изисква много гъвкавост и различни умения. Ние пеем, танцуваме и говорим, външният вид също е важен."Наистина елегантната й фигура потвърждава това. Още в трети курс в академията печели международна награда, а през 2004 г. получава "Кристална лира" за върхови постижения в областта на оперното и оперетното изкуство за ролята си на Анжел Дидие от "Граф фон Люксембург" от Лехар.

Играе вече десет сезона в театъра, като във всеки има поне три нови заглавия. Искрено се чудя има ли публика за този жанр. Помня овехтелите и бутафорни декори и сякаш недокоснатата естетика от зората на оперетата. Оказва се, че салоните са пълни и най-странното било, че има все повече млада публика. А тази година е започнал голям ремонт, финансиран от Министерството на културата, поради което театърът ще отвори врати чак през декември, за да отпразнува 60-годишнината от създаването си. Малко се говори и пише за оперета в България и успехите на музикалния театър извън нашите граници сякаш тихомълком преминават през публичното пространство. Още от 1999 г. театърът започва поредица от турнета в Германия, Белгия, Австрия, Швейцария и Холандия. Тръгват с огромни притеснения, тъй като отиват в меката на оперетата, но резултатът е очевиден - оттогава всяка година театърът има по две турнета в тези страни. Известността им стига и до Япония. При второто посещения с "Веселата вдовица" на Лехар през 2004 г. българите били потресени от огромния интерес на японците към тях. Имали си вече фенове, които безотказно ги следвали през цялото турне. Разбирам, че досега Марияна е пяла на немски, френски, руски, английски и италиански, изпълнявайки различни жанрове - арии, оперети, мюзикъли и евъргрийни, а всеки сезон играе поне в 10 различни заглавия, в които има централни роли.

Какви ще са новите превъплъщения? Освен че за мен и Марияна остана любопитството защо българинът бърка харпия с фолк певица, сериозното е, че театърът започва от декември с "Графиня Марица" на Калман и "Циганска любов" на Лехар. Оперетата ще ни изненада и с нов мюзикъл, който никога не е поставян досега в България - "Мис Сайгон" на Шьонберг. И в трите представления Марияна Арсенова е в централната роля. Разпитвам я за либретата. Оперетата е описвана като сценичен жанр, който има леко и забавно съдържание и който често напомня на мелодрама с хепиенд. Докато в киното нейната харпия умира - все пак Болдуин е добрият, който се бори със злото, и финалът ни е предварително ясен, то предстоящата графиня (Марица) търси истинската любов, обкръжена от алчни ухажори. Мис Сайгон обаче е млада виетнамка, която се самоубива. Сюжетът силно напомня на "Мадам Бътерфлай", но е по-съвременен. Ще има и изпепеляваща циганска любов в табор - все пак родината на оперетата е Австро-Унгария и колоритните сюжети са повлияни от средата и увлечението на ранния романтизъм към екзотиката. От декември Музикалният театър очаква своята публика.