През април у нас видяхме филма "Доказателството" на англичанина Джон Мадън, възхитихме се на актьорските изпълнения на Гуинет Полтроу и Антъни Хопкинс. В основата на творбата лежеше едноименната пиеса на Дейвид Обърн, за която авторът набързо бе отличен в самото начало на века с авторитетните призове "Пулицър" и "Тони" (театралния "Оскар")... Припомням всичко това, защото ражданият през 1970 в Чикаго драматург е сценарист и на премиерния "Къщата на езерото". Честно казано, този път работата на Обърн е малко вторична, защото в литературната основа за филма бива вградена фабулата на южнокорейския филм "Морето" (2000). Въпреки това историята е удивителна, държаща здраво за гърлото, неоставяща място за скуката...

Д-р Кейт Форстър (Сандра Бълок) започва работа в чикагска болница, наема си апартамент в града и се готви да напусне обитаваната от нея къща, разположена край брега на Мичиганското езеро. В пощенската кутия тя оставя бележка, в която моли следващия наемател да й препраща писмата. Скоро се появява и той - архитектът Алекс Уайлър (Киану Рийвс), който работи на близкия строеж. Така между двамата непознати се начева кореспонденция, която води до удивителната констатация, че те живеят на едно и също място, ала в различно време! Тя - в 2006 г., той - в 2004. Епистоларната връзка прераства в любов, Кейт и Алекс решават да се срещнат, но тъкмо тогава на сцената се появява бившият годеник на лекарката...

И така накратко може да се предаде съдържанието на филма "Къщата на езерото", чийто режисьор е аржентинецът Алехандро Агрести. За родения през 1961 в Буенос Айрес постановчик това е първият холивудски филм - преди това той се изявява в родината си, но най-вече в Холандия като продуцент, сценарист, оператор, монтажист и дори актьор. "Къщата на езерото" се опитва (макар и наивно) да разработва темата за "алтернативните вселени", за "паралелните светове", в които (според учени и фантасти) може да не сме това, което сме в нашия мир. В този ред на мисли филмът е фантастична романтична драма. Но и реалистична. Всъщност има ли разлика между двете определения? Та нали една от дефинициите за фантастичното е, че то не е нищо друго освен реалността, доведена до абсурд.

"Къщата на езерото" обаче е преди всичко любовна история, която те кара да повярваш в невъзможното, а и в свръхестествената сила на обичта. Повик за възраждане на писмото като форма за общуване, позабравена в епохата на интернет и електронната поща. Не на последно място творбата е парад на чудесни актьори, сред които греят Сандра Бълок и Киану Рийвс, познаващи се още от работата върху "Скорост" (1994), който изстреля и двамата в звездна орбита (последван от "Скорост 2").

Редом с тях е и Кристофър Плъмър (Саймън Уайлър - бащата на Алекс) - великолепен актьор, превъплътил върху екрана образите както на десетки исторически личности - Аристотел (наскоро в "Александър"), юдейския цар Ирод Антипа, римския император Комод, херцог (и генерал) Уелингтън, Сирано дьо Бержерак, принц Албърт (съпруга на английската кралица Виктория), австрийския ексхерцог Франц Фердинанд (чието убийство става повод за избухването на Първата световна война), писателя Владимир Набоков, президента Франклин Делано Рузвелт, така и на литературните герои Шерлок Холмс, Ралф Никълби, а дори и този на Дядо Коледа...

Въпреки наличието на толкова ярки звезди според мнозина главният изпълнител в "Къщата на езерото" си остава Къщата на езерото - романтична и елегантна, стилна и одухотворена, не толкова декор, колкото актьор...