„Емоциите в електронните игри" беше мотото на приключилия двудневен фестивал в Единбург, посветен на видеоигрите. Как създателите на игри могат да увеличат емоциите на геймърите? Има ли в игрите истинско разказване на история?

Днес индустрията е готова на всичко, за да бъде взета на сериозно и да избяга от образа си на boys' toys (играчки за момчета). Фестивалът в Единбург осигури идеалната и засега рядка възможност да се дискутира по проблемите на електронните игри в по-творческа среда. Например Маргарет Робертсън, издател на известно списание за игри, предизвика разговор за "игрите, които могат да ме накарат да плача". "Тук съм, за да развенчая един доста перверзен мит - че игрите не са изкуство, защото не могат да ви разплачат", с тези думи започна нейната лекция. Според Маргарет това е абсолютно невярно заключение. Издателката изброи цял списък от игри, които успешно се справят със задачата да те разплачат истински.

Компютърният учен професор Кен Пърлин изнесе лекция за виртуалните актьори и за това как производителите могат да генерират повече експресивност в техните виртуални създания. "Най-важното за актьорската игра е изразителността на образа. Ако искаме да успеем, ние трябва да се съсредоточим върху неща като лудостта, каза професорът. Като даваме на главните персонажи в игрите прости възможности за изразяване, като това да гледат към публиката или да реагират по-интелигентно на случващото им се в сюжета, ние ги даряваме с човешки облик", твърди още ученият.

Една от лекциите на фестивала разглеждаше какво трябва да се направи, за да могат игрите и киното да се сработват по-добре за в бъдеще. Никога не е съществувала добра видеоигра, базирана на голям филм, както и обратното. Но въпреки това индустрията на игрите продължава да танцува бавно танго с Холивуд с надеждата, че някой ден те ще постигнат идеалния продукт, който да е едновременно добър филм и качествена видеоигра.

Филмовият продуцент Розана Сън, работила по „Матрицата", обясни как е съдействала за това визията на филма, заимствана от братя Уашовски от електронните игри, да бъде вплетена в сюжета по толкова органичен начин, че да спомага, а не да пречи за разказването на една истински оригинална история. Изработването на визията в случая е било само посредникът, необходим за предаването на сюжета, а не самоцелен ефект на филм без особено смислен сюжет.

Днес Розана Сън е основала компанията VelvetElvis, която се е специализирала в успешния съюз между видеоигрите и киното. "Технологията във видеоигрите стана толкова усложнена, че сега тя се доближава до създаването на кадри със специални ефекти в киното", казва американската продуцентка. Тя е убедена, че двете индустрии днес вече имат всички предпоставки да работят добре заедно и да споделят идеи, креативност и даже общи технологии, за да усилват добрите страни и на двете. "Разговаряла съм с много издатели на игри, които бленуват Hollywood edge',", казва Сън. Тя е разговаряла и с много известни кинорежисьори, които са заклети геймъри. Най-подходящият пример тук е Стивън Спилбърг, който според Сън е разкрил нови хоризонти пред видеоигрите. За съжаление продуцентката не сподели повече подробности от общия им проект, тъй като е подписала договор за поверителност, така че - търпение!

По-широкият въпрос, който остава нерешен засега, е трябва ли игрите и филмите да са толкова буквално повтарящи се един друг. "Не става въпрос за великата игра или за великия филм, а за великата история", припомни Розана Сън.

За най-запалените геймъри от всички възрасти организаторите на фестивала бяха приготвили скрийнинг на игрите по филмите „Властелинът на пръстените" и „Глутница кучета", които предстои да излязат на пазара.