Някой помни ли изобщо коя беше Нели Фуртадо? Само два сингъла бяха напълно достатъчни, за да заличат имиджа на певицата, изграден с цели два албума досега, и да наложат новата "насти аренби кукла" на музикалния небосклон. Днес ще си говорим за чисто новия албум на португалката, озаглавен Loose, който ни представя непознатата Нели Фуртадо - суперзвезда, но много по-различна от тази, с която сме свикнали.

Реакцията ми, когато видях за първи път видеото към пилотния й сингъл у нас Maneater, бе нещо от рода на "коя пък е тази". Познато излъчване, смътно познат глас и напълно нехарактерен стил и звучене. Нели винаги е била лошо момиче с уникална свежест около себе си и бунт в мислите, но не и чак в този комерсиален "черен" аспект. Хип-хоп бийтовете и  елементите в целия проект са страшно много, което до голяма степен определя и облика на самия албум, пък и съвсем немалките асоциации с друга звезда с нов имидж - Гуен Стефани. Семплите, но силни и насечени бийтове тук почти напълно са успели да заличат достойнствата на уникалния й глас, който до голяма степен бе нейната запазена марка в музикалния свят. Тази промяна може би се дължи и на факта, че албумът е продуциран от небезизвестния Тимбаленд (Миси Елиът, Джъстин Тимбърлейк, Алая), а в крайна сметка саундът е доста по-характерен за неговата музика, отколкото за тази на Нели Фуртадо. Самата певица обаче твърди, че е искала да направи тази промяна в саунда и визията си и нищо тук не е случайно.

В процеса на работа тя се пробва както в писането, така и в рапирането, но като че ли най-вече се опитва да създаде музика не толкова за ума, колкото за тялото. "Мислехме си - ще пишем рими, ще ги накъсваме и ще пробваме различни влияния отгоре. Така си го представяхме, това бяха семенцата. Аз съм отраснала с хип-хоп и аренби, но когато ставаше дума за моя музика - това някак си оставаше настрана до момента. С Loose исках този звук."

В интерес на истината това, от което Нели Фуртадо спешно се нуждаеше до момента, бе един наистина впечатляващ албум и поне един суперхит. Дебютният й проект Whoa, Nelly! от 2000 г. й донесе "платина на стената", както и първия номер едно сингъл в кариерата й - Turn Of The Light. Следващото парче I'm Like A Bird също успя да си проправи път в топ 10 на някои престижни класации, а в крайна сметка самият албум достигна 24-та позиция в чартовете на "Билборд". Последва награда "Грами" за най-добра певица и нещата като че ли спряха дотам. Вторият й проект Folklore (2003) бе страшно добър, поне за мен, но съвсем се размина от очаквания комерсиален успех, като трудно намери място в топ 40 на чарта за албуми на "Билборд". Е, сега приказката за Нели Фуртадо продължава с малко по-различен сюжет, но пък се очертава и далеч по-щастлив край. Loose най-накрая успя да заеме заветната първа позиция в престижната американска класация, а парчето Promiscuous (в което участва и самият Тимбаленд) стана номер едно в цели четири от чартовете за сингли на "Билборд". В същото време пък в Европа се въртеше Mаneater, което също успя да пожъне голям успех на Стария континент. Именно тези раздвижени изпълнения с невероятно клубно звучене успяха напълно да променят представите на всички за Нели Фуртадо. В голямата си част целият албум се върти около саунда на тези изпълнения, като не липсват и малко по-нежни и баладични тракове, които се доближават до класическите неща на португалката. В Loose обаче има още изненади. Най-приятната може би е дуетното изпълнение с друга доста нашумяла звезда - колумбиеца Хуанес, прочул се с неговата "черна риза". Парчето се казва Te Busque и е нежна и лирична латино поп балада. Другата изненада е No Hay Igual - своеобразна реплика на популярната регетон вълна. Очевидно не е пренебрегната и испаноезичната аудитория и тук в комбинация с типичния насечен ритъм Нели рапира на испански, както и на английски език.

Няма как да пропуснем и Wait For You - основната линия тук е силно повлияна от ориенталско-индийски мотив, а самото парче буди асоциации с познатото I'm Like A Bird. Това може би е моят номер две сред най-приятните и интересни песни в Loose. В крайна сметка за новия албум на Нели Фуртадо могат да бъдат изговорени адски много неща, но въпреки неочаквания саунд той напълно заслужава успеха, който постигна. Може би промяната в стила на певицата не ми харесва, но самият проект е адски добър - нещо, което трябва да призная, не очаквах. Любимото ми парче тук, което мога да слушам с часове, е бонус тракът Somebody To Love - и моля ви, без носталгия и сълзи по старата Нели.