Това е един проект за първото поколение след промените, дело на човек от поколението на прехода. Авторката е родена през 1976 година и сама е била поставена пред класически избор след завършването на гимназия - да замине да учи фотография в Холандия или да остане тук и да учи в НАТФИЗ, особено след като всички са й препоръчвали да запише право. Изборът й е твърдо "за" фотографията, която решава да учи извън България.

"Тук не ти се дава възможност сам да направляваш обучението си, нямаш свобода нито на идеите, нито на изпълнението на проектите си", казва Веселина Никоаева, която вече е завършила Академията по изкуствата в Утрехт, Кралство Нидерландия, и на два пъти е печелила стипендията за млади таланти на холандския фонд за изобразителни изкуства, както и наградата за най-добър млад фотограф на Холандия за 2004. Най-новият й проект също е реализиран със стипендия и е подпомогнат от посолството на Холандия в България.

Изборът на 7-мо училище в София за проекта съвсем не е случаен. "Това е била една от най-елитните девически гимназии преди 1944 г.", казва Веселина. Тя смята, че училището и днес се води "елитно" и в него се стремят да попаднат ученици не само от центъра, но и от крайните квартали. Така че то наистина може да представлява средностатистическия клас на България. В търсене на отговора как младото поколение изгражда своята идентичност в хаотичния период на прехода Веселина трупа богат снимков и видеоматериал. Между 3 и 21 октомври, тя ще представи изложбата "7-мо училище" и документалния филм "Новоизлюпени европейци" в Червената къща.

Целта й е била просто да погледне света през очите на своите герои. "Те нямат никакъв спомен от социализма, а говорят за него, сякаш имат ясна представа за онова време. Всъщност това са спомените на техните родители. Те като гъба са попили носталгията по утопичното минало на техните родители." Като пита тийнейджърите какво е мнението им за комунизма, те започват да изреждат хубавите неща, които според тях тогава е имало, а сега липсват. В документалния филм фотографът се превръща в интервюиращ и образите, които сядат пред камерата, са по-истински, защото преди да се включи камерата, Веселина вече е станала една от тях.

Тийнейджърите я канят на купоните си, въвеждат я в своите тайни, допускат я до своите преживявания. И все пак началото е било трудно. Наложило се да държи в продължение на месец фотоапарата на чина, без да го ползва, просто за да свикнат с нейното и с "неговото" присъствие. "Иначе тийнейджърите, обичат да им бъде обръщано внимание, да имат публика, да са герои във филм." На фотолентата са запечатани моменти от живота, в които присъстват цялата гама жестове, желания и настроения.

"За първи път в живота си снимах и с видеокамера. "Така разговорите неусетно се прехвърлят от училище вкъщи, от официалното поведение в час до небрежното/агресивно/шоуменско държане на тийнейджъра, когато купонясва, без да е надзираван от възрастните. "За тях е много важно да си създадат имиджа на звезди." Техните идоли са универсални - героите от MTV, от екшъните и комиксите, от телевизията и медиите. Но въпреки привидната лековатост и баналност на мечтите им те са много по-освободени, гъвкави и предприемчиви от предишните поколения. "Израстването е еволюционно, не е революционно. Едните не пускат, другите дърпат... всяко следващо поколение трябва да е ярко и оригинално, за да успее да се откъсне от родителите си."

За да е по-пълна картината, фотографката разговаря и с родителите на учениците. "Половината от родителите се съгласиха да ми съдействат и се включиха във филма, като отговаряха на въпросите ми пред камерата. Научих, че повечето родители искат да дадат свободата и материалното благополучие, които те не са имали на тази крехка възраст, и затова гледат да не ограничават в нищо децата си. От своя страна това създава едни прекалено идеалистични нагласи в тийнейджърите - най-честите им мечти и представи за бъдещето бяха съвсем банални - да имат физически красив човек до себе си и много пари и материални стимули." Фотографката се пита дали това не е представата на техните родители и дали наистина от това имат най-много нужда младите хора в България днес.

Визуалният проект "7-мо училище" печели голяма подкрепа в Холандия поради силната си социална ангажираност. Разликата между България и Холандия е, че социалната фотография там е на пиедестал. "Моят професор в Холандия ме учеше, че най-трудно е да направиш серия от снимки на определена тема, които да стоят добре заедно." Дали Веселина Николаева се е справила можете да проверите в Червената къща в периода 3-21 октомври.