Преди две години Бийонсе категорично заяви, че ще бъде нашето "неприлично момиче" (Naughty Girl). Е, в момента тя е в своята стихия и едва ли има по-шумна и непослушна певица от нея (май единствено Кристина Агилера се доближава до нейната категория). Освен това шокиращата шоколадова девойка празнува четвърт век от рождението си, така че определено няма какво да я спре, както и нейния втори солов студиен албум, озаглавен специално B'Day.

Парчето Check On It, което излезе като сингъл миналата година, е първото познато изпълнение тук - то успя да достигне първа позиция в цели пет от чартовете на "Билборд". Въпреки това обаче не мога да кажа, че песента е пилотен сингъл от албума, тъй като се различава доста от стила и звученето на останалите тракове. Най-емблематичното изпълнение в B'Day определено е актуалният хит на певицата Deja Vu. Парчето бе прието доста противоречиво от фенове и критика, като премиерата му бе последвана от протести, които пък допълнително създадоха още шум около тавата. В това обаче няма нищо лошо - Бийонсе в момента е със сигурност най-шумната и щура певица на сцената, а видеоклипът към Deja Vu няма как да не ви накара да го изгледате отначало докрай, след което с притаен дъх да кажете нещо от рода на: "Тази е луда!" Невероятна хореография и шокиращи движения, а като прибавим към тях и "крещящата" техника на пеене на изпълнителката, ефектът става направо фрапиращ. В този смисъл е нужно време да се свикне със саунда на парчето, но пък съвсем скоро разбираме, че Бийонсе всъщност вкарва уникален стил - нещо така нехарактерно за съвременните аренби певици. Сингълът Deja Vu успя да достигне номер едно в класацията за горещи аренби/хип-хоп парчета на "Билборд", но като че ли бе приет малко по-слабо от очакваното. Следващото изпълнение, което ще ни атакува от тавата, е експлозивният клубен хит Ring The Alarm. Невероятно силно парче, което впечатлява с доста по-агресивно звучене, насечен ритъм, влудяваща сирена и доста по-речетативни и "тежки" вокали. Може би именно това е любимият ми трак в B'Day, така че очаквам много от сингъла.

Доста противоречиви са впечатленията ми от новия албум на Бийонсе. Единственото сигурно е, че ми харесва и е нещо, което звучи уникално. На места се доближава до стила на парчетата на "Дестинис чайлд" (Kitty Kat си е класически пример за това). Тук срещаме и две балади - нещо съвсем нехарактерно за певицата. Това са Resentment (класически госпъл-соул саунд, който залага изцяло на вокалните възможности на Бийонсе) и Listen (доста по-драматично и джазирано изпълнение, което притежава тържествеността на I Will Always Love You на Уитни Хюстън например). Малко по-лиричен и спокоен е и саундът на Irreplaceable - акомпанимент на акустична китара, класическо аренби звучене и любовно настроение.

Другo изпълнение, което със сигурност трябва да отличим от албума B'Day, e шумното фънкарско Suga Mama, което от инструментална гледна точка е най-музикантското и раздвижено парче в проекта. И така, след като отделихме по-различните песни тук, вече можем да сложим останалите под общ знаменател и да дадем цялостна характеристика на албума. Това, което ми прави впечатление, е, че инструменталът на траковете е доста оскъден и в голяма част елементите са точно три - мощен и експлозивен бийт, семпла бас линия и зарибяваща мелодия, която да служи като ID на парчето - щом я чуем, да се сещаме за какво става въпрос. Оттам нататък всичко е оставено в ръцете (всъщност гласа) на Бийонсе, която се е развихрила на повечко от сто процента. Понякога се чудя какви ли хапчета взима това момиче, но трябва да призная, че резултатът е наистина впечатляващ. Естествено има го и момента, в който имам чувството, че Бийонсе ми се кара прекалено много от колонките, но пък точно тогава се появява и някое по-спокойно парче, което оправя нещата. Между другото именно в това характерно "нига" крещене, което практикува певицата, се крие голяма част от очарованието й. Друг основен момент е голямото количество различни мелодии, които Бийонсе създава и изпява в рамките на само една песен - факт, който прави траковете изключителни богати, мелодични и интересни. В крайна сметка албумът B'Day се нуждае от малко време, за да влезе под кожата, но пък определено е нещо, което си заслужава по-голямо внимание, тъй като не е проект, който разчита на едно-две парчета. Освен това самите тракове са сложни (от страна на вокалите на Бийонсе) и звучат нестандартно, което е голям плюс за мен. Не ни остана време да споменем две думи за биото на певицата, но тя е достатъчно голяма медийна звезда и вие си знаете всичко за нея. Албумът й обаче е доста силен, признавам. С повишен интерес подходете към траковете Get Me Bodied, Upgrade U (с участието на Джей Зи) и уникалното Suga Mama.

 

Този път отново се натъкваме на моята "любима" категория албуми - тези, които носят етикета Various Artists, или просто компилация. Този път обаче тя е с главно К, тъй като селекцията на парчетата абсолютно ми допада, а освен това ще се хареса на всички с наклонности към малко по-тежкото поп-рок и алтърнатив звучене. Проектът се нарича On The Road  vol. 2 и, както става ясно още от заглавието, идеята е била да се съберат парчета със саунд и на тематика, подходяща за път. Това определено е компилацията, която ще бъде любима на поколението около 40-те, но не само. В крайна сметка парчетата тук са достатъчно добри, за да оставим настрана пътната обстановка в страната и просто да си ги слушаме. Сигурен съм, че всеки от вас ще открие по няколко любими песни от този албум.

Старт на всичко това дава Don't Stop Me Now на Queen, а тук е мястото да споменем, че наскоро се навършиха 60 години от рождението на легендарния фронтмен на бандата Фреди Меркюри. Невероятният Дейвид Бауи пък е на второ място в траклиста със своето Let's Dance, а всички, които досега са си мълчали, със сигурност ще запеят на третото парче в албума - Walking On Sunshine на Катрина енд Дъ Уейвс. Тук е дори и Бари Уайт с Don't Make Me Wait Too Long, последван от АББА и Take A Chance On Me. Дотук всичко е добре, но по-нататък става направо перфектно.

Групата, която със сигурност е номер едно в сърцето на българския фен за тази година - "Депеш Мод", няма как да не намери място в On The Road vol. 2 с парчето, което се връзва доста добре тематично с идеята на компилацията - Behind The Wheel. Друга добре позната банда у нас - "Уайтснейк", пък забива може би химна на албума - Here I Go Again - още едно добро попадение. Едно от вечните парчета в поп-рока пък завинаги ще си остане My Favorite Game на "Кардиганс", а не са подминати и някои по-съвременни изпълнители като "Дъ Денди Уорхолс" с Bohemian Like You и "Стерео Емсис" с Connected. В компилацията откриваме още емблематични песни от "Блонди", "Симпъл майндс", "Тексас" и "Токинг хедс" - все добре познати имена. Самият албум пък завършва с Everyday Is A Winding Road на Шерил Кроу, а черешката на проекта е Sweet Home Alabama на Линърд Скинърд.