В навечерието на своята 70-годишнина Вацлав Хавел участва в предаване на чешката телевизия CT 1. "Странни демони излязоха от дупките", каза бившият президент. Сред неговите примери за демони са новото лявопопулистко правителство в Словакия и изобщо настъпилото безпокойство, умора и изчерпване в посткомунистическите страни. Легендарният Хавел отново говори за наследството на комунизма (за смущаващите неща, които могат да се чуят по манифестациите им) и за опасността, която крие всеки опит за съживяване на това време. "Само поколението на тези, израснали в условията на свобода, може да направи нужните промени в Чехия.""В каква заблуда живее бившият държавен глава на Чехия! Младите, родени от така прехвалената свобода, се сблъскаха с безработицата, липсата на покрив над главата и с толкова други отрицателни явления. А и 17 години след 1989 на много от тях Хавел им изглежда смешен, като все се връща към времето на комунизма. Така че демонът, който Хавел извади от дупката, е един и това всъщност е собственият му антикомунизъм", написа някой си Милан Шпас в електронно издание halonoviny. Преди всичко подобна реакция издава липса вкус. Вече не е все едно какво ще се говори за Вацлав Хавел - той не е просто бивш президент, а фигура, авторитет от световен мащаб. Той повлия естетически и политически на няколко поколения чехи и е най-известният жив чех. Същият този "смешен" Хавел преди няколко години Тимоти Гартън Аш нарече "последният и единствен герой на антикомунистическата опозиция в цяла посткомунистическа Европа от Берлин до Владивосток, който остана на върха през целия преход на страната си от геополитическия изток към геополитическия запад". Няма съмнение, че без неговото присъствие "периодът на несвободата" (с постановление, прието от Федералното събрание на ЧСФР, така се нарича времето между идването на комунистите на власт и началото на Нежната революция) щеше да протече по съвсем различен сценарий. "Нежният" развод със Словакия също нямаше да бъде такъв въпреки първоначалното несъгласие на Хавел с тази стъпка. Хавел е фигура, защото и като дисидент, и като президент е действал с размах: пише така, сякаш не съществува цензура, управлява държавата си така, сякаш е основен играч в политическата карта. Една от причините за бързото разширяване на НАТО е тъкмо влиянието, което имаше върху Тони Блеър и Бил Клинтън.

Коментарът издава и културни пропуски: как, особено извън официалната политика, би трябвало да се възприема езикът на Хавел: той преди всичко е писател и винаги е търсел символите – и в думите си, и в действията си. Дори по времето на активната му политика това беше неговият начин да превърне волята и интуициите си в послание. Точно с помощта на символите той извърши революция в Пражкия храд. Първата му работа като негов нов стопанин беше да поръча нови униформи на почетната гвардия от дизайнера на филма "Амадеус" и да замени войнишкото зелено с парадното синьо, бяло и червено. От историческо място, приютявало предимно крале и съветски сатрапи, той го превърна в пространство на идолите от 60-те: Мик Джагър, Кийт Ричардс, Франк Запа, Лу Рийд. Всичко това вероятно накара Мадона преди няколко месеца да наруши правилото си да не се среща с никого преди концерт и да направи заглавието, завъртяло се по цял свят "Мадона медитира насаме с Вацлав Хавел". Със сигурност точно на младите то не е прозвучало никак смешно. Пак благодарение на символиката президентът Хавел стана известен и с таланта да посреща гостите си така, че никога да не забравят визитата си. По време на първата среща на НАТО, която се провежда в страна от Варшавския договор, сам съставя съпътстваща програма за изсипалите се в Прага политици и генерали.

 Сред тях била и театрална постановка, в която се смесили танц от XVIII век с напудрени перуки, "Одата на радостта", Марсилезата и Джон Ленън. "Нищо не разбрах", бил чут да казва Доналд Ръмсфелд след това, "аз съм от Чикаго..." Дори и да не е разбрал, със сигурност е запомнил. Колкото до Хавел - съчетавайки елементи на американска гротеска с европейски сюжет, искал да покаже символиката на евроатлантическия алианс. Чувството за абсурд и гротеска е водело Хавел през целия му живот. Няма как да е иначе – самият му живот е белязан от тях. Детство, прекарано в стара буржоазна фамилия, в къща с готвачи и прислуга. През 50-те всичко това е отнето и следва живот на писател и бохем. Съвсем естествено това го превръща в дисидент. В началото това означавало разговори и запои в опушени кухни, кафене "Славия", бира, бехеровка, самиздат и рокендрол. После – хамалин в бирени фабрики. След Харта 77 дисиденството му вече означава пет години затвор. Но настъпват други времена и през есента на 1989 се явява на Вацлавския площад, където всички скандират "Хавел на храда!". През 90-те става най-известният източноевропеец. Публицистът Шпас, вкарвайки най-голямото клише "стига с това минало!", не е разбрал и друго - Хавел е известен сред чехите и като човекът, който при встъпването си в длъжност е заварил чешката крона със сърп и чук, а при оттеглянето му от президентския пост Чехия е на прага на членството в ЕС. Това става тъкмо заради настояването на Хавел за "необходимостта да се погледне с широко отворени очи собственото минало и да му се даде точно наименование". Това е благодарение и на действията, свързани с това негово убеждение - извършената лустрация например, която се състоя в Чехия - травматична, но навременна. За чешкия контекст този коментар ще си остане тънък гласец, нещо, прозвучало в маргиналията и стигнало до партиен сайт (коментарът беше препечатан на сайта на Партията на чешките и моравски комунисти точно под банера им за забрана на американски ракети на чешка земя).

Той съвсем ще заглъхне на фона на събитията, които ще отбележат юбилея на Вацлав Хавел във и извън Чехия. Поканените гости са близо 1600, между тях ще бъдат Бил Клинтън, Мадлин Олбрайт и Мик Джагър, а Колумбийският университет ще чества Хавел със серия четения и спектакли.