С асо спатия в ръкава

Изпълнител: "Моторхед"

Заглавие: Kiss Of Death

Стил: хардрок

Формат: MC/CD

Издател: "Уизърд"

Ян Фрейзър Килмистър, известен повече просто като Леми, е една от най-емблематичните личности не само в световния рокендрол, а и в целия музикален шоубизнес. Ексцентричният фронтмен на "Моторхед" (Motorhead) е на сцената вече повече от 30 години, но по всичко личи, че не е изгубил и капка от ентусиазма и харизмата си. По традиция в последно време британската група издава албум на всеки две години, а след Inferno от 2004 г. е време и за чисто новата им тава - Kiss Of Death.

"По-добър е от Inferno, а Inferno е най-доброто, което сме правили напоследък, коментира високото качество на албума Леми Килмистър.  Песните са по-добри, аранжиментите са по-добри, аз като вокалист се справям по-добре, а китарите на Фил Кембъл са страхотни." Не мога да споря с човек като Леми - новото отроче на "Моторхед" е невероятно добро и още от началните акорди удря "право в челото". Нищо, че е 23-ият поред проект в дискографията на бандата - Kiss Of Death определено е нещо, което заслужава голямо внимание.

Лично на мен страшно много ми допадна учудващата енергичност на албума, както и брутално перфектният саунд, който откриваме тук. Както един приятел коментира - защо не можем да имаме албума Overkill с това качеството на звука! Що се отнася до стила, не можем да очакваме изненади от мистър Килмистър и компания, така че проектът може да бъде характеризиран като класическа "Моторхед" тава, с подчертано тежко звучене, семпли, но силни парчета. Лириката също си е в рамките на богатия гневен речник на Леми, който в рамките на 12 трака прокламира своята мисия от позицията си на опасен рок психопат, с който не е добре да се закачаш. И той изрича тази заплаха с глас, изтъкан от омраза и ръждива стомана.

Най-фрапиращото изпълнение, що се отнася до лириката, е God Was Never On Your Side, което откровено може да бъде прието като екстремна форма на богохулство. Иначе самото парче е единствената балада в проекта и от първото слушане се очерта като химна на албума за мен. Песента започва с прекрасно акустично блус встъпление, където макар и за 40 секунди Леми пее нежно.  Впечатление прави и първото изпълнение в албума - Sucker, което е перфектен избор за откриващ трак. Песента започва с китарна микрофония и продължава с невероятно високо темпо и впечатляваща атака от двойната каса на барабаниста Майки Ди. Още от самото начало албумът предизвиква непреодолимо желание за мошинг, дори когато го слушате в претъпканото метро например. По-нататък в проекта обаче откриваме, че Kiss Of Death наистина е пълен с добри неща. Имаме класически тежък рокендрол, яростни рифове, някои по-бавни парчета с блус звучене и, както споменахме, дори балада. Струва си да изтъкнем и участието на двама гост музиканти - китаристът Си Си Девил от "Пойзън" и Майк Инес от "Алис ин чейнс" зад четирите струни.

От доста време "Моторхед" търпят критика, че вече десетилетия издават един и същ албум. Kiss Of Death може би не прави изключение, но пък момчетата от групата едва ли се трогват от подобни умозаключения. Хубавото тук е, че наистина саундът е много по-добър от всичко, което сме чували от бандата, което до известна степен компенсира липсата на изненади. Не мога да определя някой бъдещ хит от тавата, но като цяло повечето от песните са наистина добри. И все пак - Trigger, Sucker и Christine са моите фаворити тук.