Актьорът Самуел Финци отдавна е звезда в Германия, особено след ролята му на Иванов в берлинския театър "Фолксбюне". Той е на 40 години - среден на ръст, тъмнорус, със зелени очи;  танцьор, клоун, музикант и актьор, любител на джаза. Така го представи веднъж едно българско списание. Немската преса го описва като "дребен наглед, сякаш невзрачен актьор, който обединява в себе си буен темперамент и здрав разум, екзистенциален меланхолик с меко източноевропейско произношение". Преди 17 години тръгва към Париж заедно с режисьора Иван Станев. Там не се задържа дълго и се отправя към Берлин, където среща Димитър Гочев - българския режисьор, който вече повече от 20 години работи там и създава едни от най-успешните представления в немския театър.

Днес германците твърдят, че в следващите 15 години в историята на немския театър Самуел Финци ще бъде в правото си на първи изпълнител на Иванов ("Иванов" от А. П. Чехов) , с който ще трябва да се съизмерват всички.

Все още известен в България повече като син на Ицхак Финци, Санчо, както го наричат приятелите, смята, че е свършил достатъчно много работа, за да се притеснява от това. Вече 15 години играе на немски в Берлин, където и живее. Играе в Бохум, Франкфурт на Майн, Цюрих, Хамбург, Виена, а до този момент се е снимал в над 40 филма, понякога по 2-3 филма на година наред с многобройните театрални роли. Между немските и австрийските продукции има и много български. Теди Москов го кани за "Рапсодия в бяло" през 2002 г., същата година се снима и в кинодебюта на Александър Морфов "Хълмът на боровинките", а през 2004 г. в "И Господ слезе да ни види" на Петър Попзлатев. Между снимките тази година той играе и в шест различни постановки, като три от тях са от този сезон.

Финци беше на "Аполония" за представянето на "Пазачът на мъртвите" - филмът на Илиян Сименов с негово участие. Казва, че оттогава е снимал още един филм, а на 7 октомври е била театралната премиера на "Персите" от Есхил (режисьор Димитър Гочев).

"Знаеш ли, не обичам думата актуално, но тази пиеса изведнъж се оказа такава, защото е в контекста на една зараждаща се демокрация. Паралелите с днешната ситуация в света са много." Политиката го интересува... "Като си помисля за фамилията Буш? Какво ли казва Барбара Буш на сина си? Как ли му се кара? Как ли го подкокоросва? Защото предполагам, че тя има голям пръст в цялата тази бъркотия."

Сядаме в "Мото" - там обича да ходи вечер. Изглежда уморен, има само няколко дни да се види с приятели и пак заминава. Едни го определят като много забавен, а други като труден. "Като говоря за театър, не мога да говоря бързо, защото цялата ми терминология е на немски." Казва, че е от онова поколение българи, които в голямата си част са извън страната, за добро или за лошо. Димитър Гочев казва за него, че е с

"Не съм участник в поток (емигрантски). Разбрах от приятели, че вече съществува термина "летни българи", които сме давали акъли само как да се развива България. Това малко ме обиди..." В определението има сарказъм, смята той, което е типично отношение на малката държава към откъсналите се от нея. Иначе не се смята за откъснат, защото няма намерение да живее в България, защото това, което прави, го прави по-добре в средата, в която е. "Не трябва да забравяме, че тези "летни българи" са най-големите инвеститори в България. Те издържат цяло едно поколение възрастни и вкарват в страната 2 милиарда на година."

Не е типичен представител на Балканите, въпреки че в първите му години в Германия се е налагало да играе всички възможни престъпници от региона.

"Заминах, защото ми беше тясно, не знаех накъде да се развивам." До 1989 е учил две години във ВИТИЗ при Гюрова и Пламен Марков. След няколко години се връща, за да завърши. Трябвало е да вземе два изпита - единият по "Грим", в стаята на ректора. Било забавно. "Дойде една преподавателка, която ми зададе въпроса какво прави един актьор, след като се разгримира?" Той чистосърдечно й отговорил, че вероятно се прибира вкъщи. Верният отговор обаче бил "слага си крем за лице". Тогава Санчо сериозно се запитал има ли смисъл да си губи времето в същото място, вече под името НАТФИЗ.

Трябвало да минат десет години, за да излезе от клишето на балканеца в Германия. Сега играе доктори, адвокати, отговорен е за по-интелектуалните образи. Обича да се режисира сам. Смята, че има късмета да играе роли, близки до нещата, които му се случват в момента, и така успява да черпи от собственото си подсъзнание и тяло. "Немският актьор мисли много повече - всичко минава през главата. Там има израз - не ми идва от стомаха, т.е актьорът не усеща. Докато тук има тенденция нещата да се правят като в живота, а животът няма нищо общо с театъра. Има очовечаване в театъра,

вметва иронично.

Оказва се, че рядко гледа спектакли тук. Може би последно е харесал "Кафе и цигари" на Деси Шпатова заради отношението й към пространството и затова, че не натрапва никакво послание. "Много харесвам Снежина Петрова - има хубаво мислене."

Дали нашата нагласа е по-различна. "Българите имаме криминална енергия, която е много полезна. Тя е добре премерена и добре използвана, което понякога е много продуктивно." В същото време - ако трябва да направи например филм за България, да покаже невидимото, скритото и ценното: "Мисля, че ще е много жесток. Тук цари бездуховна атмосфера. Почвам да губя надежда, че може да се случи нещо. И не само икономическата ситуация е виновна. Общата нагласа тук е или на нагаждане, или на измама, но винаги минаване между капките. Никога не се е случило нещо крайно в тази страна, все се прилепваме към някого, сакън някой друг да не ни закачи." Учудвам се на раздразнението му, но по неговите думи вече му е паднало пердето. Сеща се, че Иван Пантелеев е измислил представление (по един битов случай), като първо написва текста. Скоро ще го постави и той ще участва в него. 

Това лято Санчо е почивал шест седмици. От тази година е открил своето хоби - да се гмурка. Описва го като полет, в който всичко се свежда до основните инстинкти на съществуването.

Ако не беше станал актьор, сигурно щеше да е музикант.

После се пристрастява към ударните инструменти и перкусиите. От известно време е започнал и да пее. Привличат го джаз стандартите заради добрите музикални теми в тях. От българската музика му допадат "Ъпсурт", които са субкултура, но го правят адекватно...

Ако събере смелост, някога може би ще снима филм. "Толкова лоши филми има, че един повече нищо няма да навреди" - смее се.

Някъде между полетите, сцената, снимачната площадка намира време и да чете. Препоръчва романа "Ангелски езици" на родения през 1968 г. и живеещ във Виена автор Димитър Динев.

Чувства ли се звезда в България? Не се ласкае от такива определения. "Няма звезди, аз съм актьор. Член съм на едно общество, в което не ме питат дали съм българин или нещо друго." Напоследък му се иска да опита да играе на друг език, английски или френски, защото всеки език има свой ритъм, музика. Страх го е от това да не се изчерпи енергията му, да не угасне желанието.

Зарежда се, като се среща с хора. Би искал светът да мисли за нас, че "тук има нормални хора и се вписваме в един общоевропейски контекст, това ми се иска да стане".

Обиждам се от израза "летен българин". Тези хора вкарват 2 милиарда годишно

Ако трябва да направя филм за България, той ще бъде много жесток.

Нормални хора в общоевропейски контекст - това ми се иска да стане тук