Да направиш Ден на отворените врати в една опера е цяло изкуство, което изисква толкова майсторство, колкото сътворяването на цял спектакъл. Така поне мислят в Дойче опер Берлин, където Денят на отворените врати е една от най-мащабните инициативи в работата на PR екипа.

Една от трите опери на немската столица, чиято съдба е белязана от драматизма на последните 45 години. Създадена през 1961 г. и настанена в модерна сграда, тя има лошия късмет да остане изолирана от стария културен център на града, защото само няколко месеца след откриването й изниква Берлинската стена. Въпреки това гради историята си като привлича "звездите" на оперното изкуство. Днес й предстои да премине през поредните перипетии. Градът Берлин е силно задлъжнял, само лихвите от дълговете му всяка минута се измерват в хиляди евро. В търсенето на спасение дори в Германия смятат, че е най-лесно да принесат в жертва културата. Ако трябва да се затвори някоя от трите берлински опери, най-вероятно това ще бъде Дойче опер. Каква е реакцията на културната институция? Тя отваря още по-широко вратите си.

Дългите месеци на подготовка на Деня на отворените врати са посветени на броените часове, през които публиката трябва да бъде зарибена за десетки спектакли напред. Поводът може да бъде различен: началото на сезона, представянето на новия диригент и новите солисти или откриването на обновената сграда. Този път Дойче опер Берлин събра трите събития накуп и успя да създаде образец за Ден на отворените врати - съчетание на забава и просвещение, дебат и церемониалност, поклонничество пред "звездите" и възможност да се докоснеш до личността им извън сцената.

Денят е събота. Началото е с хепънинг под открито небе с неизбежните приветствени речи. Стъпалата пред операта са превърнати в подиум, а хилядите пайети по фасадата трептят, звучат фанфари. Костюмирани актьори раздават листовки с точната програма за предстоящото оперно пиршество. Сред публиката се открояват и няколко разкошни бални рокли и смокинги, принадлежащи не на певци, разпръснали се сред оперните фенове, а на онези запалени посетители, които след петчасовото шоу щяха да останат и за вечерното представление.

Публиката в този ден е почетена с правото на избор, тя е в истинския смисъл на думата величество - ухажвана и въвлечена в главната роля.

Още с влизането във фоайето посетителят се оказва на кръстопът - накъде да поеме, защото поднесеното му разнообразие е огромно: музикален базар с най-новите дискове и DVD-та, антиквариат, където на грамофон от прабабино време можеш да чуеш как всъщност са пели великият Карузо, Шаляпин, Пертиле и други колоси от отминали оперни епохи, най-нови музиколожки изследвания, популярни книги за музиката, редки нотни издания, пожълтели авторски екземпляри...

Малко по-нататък са импровизираните гримьорни, където професионалистите в макиажа с няколко характерни щриха превръщат посетителите в сценични персонажи от "Аида", "Травиата" "Лебедово езеро".

Организаторите се бяха погрижили всеки да получи подробен план на сградата и информация къде какво се случва и за коя възрастова група е подходящо. Докато родителите философстваха наравно с мъдрите музиколози в рамките на отворената за всички дискусия на тема "Ролята на операта в настоящето" или печелеха билети и рекламни материали, познавайки опери по откъси от арии, децата правеха първите си стъпки в балета. В друга зала се вихреше "корида" на страстите по "Кармен". Режисьорката Герлинде Пелковски с неописуемо търпение успя да сглоби цяла сцена от трето действие на операта "Кармен", в която ролите бяха разпределени сред деца и тийнейджъри.

и многоетажните депа за реквизит беше не по-малко интересно: друго си е да погалиш по носа огнедишащите същества от "Вълшебната флейта" или да се изправиш пред гилотината от "Андре Шение".

Бутафорията прави магията, а нейните майстори открехнаха вратите на работилниците, за да покажат майсторството си. Подробности за функциите на машините, задвижващи декорите, с риск да ни се завие свят научихме на няколко метра над сцената.

За да не попаднем по случайност в катакомбите под операта и въпреки брошурите да не пропуснем нещо интересно, се грижеше тиймът от симпатични млади хора с тениски с лица на известни композитори.

Наред с всичко това с фрагменти на живо и видеозаписи операта анонсира онова, което предстои да представи през сезона.

Десертът беше оставен за вечерта - галаконцерт под диригентството на новия генерален музикален директор Ренато Палумбо. (Да, същият, под чиято палка преди няколко години и нашата опера имаше щастието да направи блестящ гастрол в Испания.)

Солистите в тази галавечер на Дойче опер бяха млади, талантливи певци, пред които театърът направи жеста да ги представи пред публиката премиерно. Оттук нататък всеки от тях предстои да се включва в различни представления през артистичния сезон.

След концерта публиката беше поканена да празнува заедно с изпълнителите и администрацията на операта в новооткрития след няколкомесечен ремонт ресторант. Всеки получи възможността да вдигне наздравица и да удовлетвори любопитството си в диалог с артистите.

Най-очевидният резултат от всичко това са неизменните опашки пред касите.

По далечните резултати ще се забележат тогава, когато невръстните днес участници в "Кармен" пораснат. Ако не артисти, от тях със сигурност ще излезе една благодатна публика.