Кристин Димитрова, писател: Няма българска митология

Кристин Димитрова, писател: Няма българска митология

Кристин Димитрова
Кристин Димитрова
Тези дни ръкописът на Кристин Димитрова получи голямата награда в конкурса за роман към проекта "Митове" на издателство "Инк". Идеята за проекта "Митовете" е на шотландското издателство Canongate Books, което събира в една поредица съвременни автори от цял свят. Те преразказват по свой начин класическите митове, а книгите им се превеждат на езиците на всички страни, участваyr в проекта. Засега са включени книги на Карън Армстронг, Маргарет Атууд, Виктор Пелевин, Дубравка Угрешич, Дона Тарт. Идеята е заглавията да стигнат до 100, а проектът да приключи през 2038 година. Засега е ясно, че ръкописът на Кристин Димитрова ще бъде преведен на английски и предложен за включване в този списък. Кристин Димитрова е старши асистент в катедра "Западни езици" на Софийския университет. Автор е на книги с поезия и проза: "Тринадесетото дете на Яков", "Образ под леда", "Затворени фигури", "Лица с преплетени езици", "Поправка на талисмани" и "Хората с фенерите", "Любов и смърт под дивите круши".
-------------------------------
Какви са митове върху, които сте работили? Изкушаваше ли ви българската митология и взехте ли образи от там?
- Действително исках митът да е български или ако не е, поне да е от нашите земи. Човек винаги е най-силен, когато говори за нещо, което му е близко. Това предварително условие, което си поставих наум, ме вкара в две ограничения. Първото е, че трябваше да се откажа от истории от рода на "Вървяли Один и Фрея през гората на нощните елфи..." Все пак проектът е международен, има кой да пише за нощните елфи. Второто е, че ако човек се захване с нещо тукашно, шансът да попадне в групата на още 15 предложения със същия герой, е много голям. Реших да поема риска. Пък и няма точно българска митология. Митичните същества, в които вярваме, обикновено споделяме с други народи. Змеят и баба Яга са славянски герои, Крали Марко е балкански владетел. Таласъмите май са си чисто наши, но не ми се пише роман на ужаса. Тази липса не бива да ни притеснява. Няма и английска митология. Именно за да създаде такава, Толкин написва "Властелинът на пръстените". Няма и шведска митология – тя просто е скандинавска.
В крайна сметка, в каква посока пое историята?
- В гръцката митология има двама пришълци от траките – Орфей и Дионис. Целият свят пише за Орфей. Дионис е доста по-неясен. Днес го познаваме като един космат, брадат и рогат чичко с шкембенце и чаша вино в ръка. Древните гърци са го считали за много красив. Има мит, в който се казва, че е бил отвлечен от моряци заради лъчистото си лице. Надявали са се, че са хванали принц и ще вземат откуп. Според друга версия са смятали, че ще вземат добри пари от него, ако го продадат в робство. Само един от моряците заподозира, че са хванали бог. Той е и единственият пощаден от екипажа. До Ренесанса продължават да изобразяват Дионис като ослепително красив младеж. За да запазя връзката с тракийско-фригийския му произход засега съм избрала да го наричам Сабазий. Сабазий, Дионис, Бакхус, Загрей на моменти се изявяват като различни фигури, но са се вляли в един и същи бог. Той ме привлече с двойнствеността си. Сабазий предизвиква у хората безумие и прозрение, свобода от условностите и зависимост от опиянението, единство в лудостта и канибализъм, екстаз и кръв. Той е едновременно и покровител на изкуствата, и луд бог, под чиято заповед се извършват невероятни жестокости. Този веселяк се разправя по невероятно зъл начин с онези, които не приемат влиянието му.
Значи той е героят в този роман?
- Да, романът ще бъде построен върху няколко притчи, които трасират живота на Сабазий от сложните обстоятелства около раждането му, до бедствието, което го застига. В повечето случаи те ще бъдат предадени през очите на Орфей. Мнозина считат, че Сабазий и Орфей произлизат от общ първоизточник – египетския бог Озирис. Може би заради това не открих мит, в който двамата да присъстват заедно. Не можеш да гледаш монета едновременно от двете й страни. А те са роднини – Орфей по линия на баща си Аполон е внук на Зевс, който пък е баща на незаконния Сабазий. Но съдбата им не е една и съща. Докато Сабазий си проправя път нагоре към Олимп, Орфей слиза в ада. В крайна сметка се сдобиват и с различен статут – Орфей е герой, т.е. човек, а Сабазий – бог. Смятам да направя с двамата тракийци това, което заслужават – ще събера митовете им в общ свят.
Близо ли сте до финала?
- О, не, предстои ми много работа. А и преди това трябва да завърша други неща. Правим един сценарий със Светла Цоцоркова по мой разказ, "Етиен". Светла ще бъде режисьор на филма. Е, тук категорично съм по-близо до финала.