Катя Зографова от години се занимава с изследване на литературната история. Наскоро тя представи книгата си "Многоликата българка - Забележителни жени от Възраждането до наши дни", където показва в нова светлина около четиридесет българки - поетеси, воеводи, художници, архитекти. Катя Зографова е главен уредник в музея на Вапцаров, автор на няколко изследвания. "Хората, които работят в музеите имат това предимство, че през ръцете им минават страшно много документи. Те ми показват колко клиширани са представите ни дори за тези христоматийни образи, които отдавна познаваме като Евгения Марс или Екатерина Каравелова. Оттук тръгнах. Има много истории, които не знаем за тях ", обяснява Зографова. Тя работи над този проект близо петнадесет години, но признава, че никога не е търсила сензационното в живота на тези жени.

Нейното проучаване започва от Дора Габе и Елисавета Багряна и приключва с Петя Дубарова. Заслугата на Катя Зографова обаче е, че тя представя и непознати, но достойни жени. "Странното е, че успях да намеря интересни женски образи дори през XVIII век. Неделя Бабаланова, например, която е може би първата българка хаджийка. Тя тръгва сама заедно с трите си деца на дългото пътуване до светите места, което си е подвиг за онова време. Освен това упрявлява с желязна ръка имотите си и е пример за силна жена", разказва Катя.

За нея днешните образи са по-спорни. "Мислех си за евентуално продължение, в което ще намерят място оперните певици, някоя бизнес дама, емигрантки като Райна Дундулова, която вече е над деветдесетгодишна, но която е променила италианското законодателство и има интересна съдба, личности като Вера Мугафчиева и Блага Димитрова", споделя Катя Зографова.