"Как можем да летим с орлите, ако сме обградени от пуйки." Поради една или друга причина това е мотото на чисто новия албум на Дзукеро, озаглавен Fly. Едва ли имa смисъл да си говорим надълго и нашироко за един от най-известните италиански певци, така че преминаваме направо към любопитния му нов проект. Голяма част от нещата тук са доста двусмислени, а в крайна сметка достигнах до заключението, че във Fly изпълнителят осъществява един вид своя лиричен и тих бунт, връщайки ни в настроението на 60-те и ценностите на хипи културата. Най-доброто парче в албума със сигурност е и най-революционното - Cuba Libre, чийто припев в превод от италиански звучи приблизително така - "Обичам лазаня, обичам и теб/ малко мирихуана под синьото небе." Няма какво повече да му коментираме на това изпълнение - в него има по малко салса, фламенко и осезаем карибски полъх. Най-латино песента тук с истински аромат на свобода - това парче определено е създадено, за да ни покаже сладостта и радостта от живота.

За самия албум Дзукеро коментира, че водещото послание е любовта. При това не тази, която познаваме от Senza Una Donna, а любовта между хората като цяло. "Любовта липсва на целия свят в момента, няма солидарност между хората, властват насилието и жестокостта, казва певецът пред "Ла Стампа". Аз лично се нуждая да слушам за любов и чистота, именно затова написах и този албум. Мисля, че успях да създам едно приятно усещане за хармония, любов и простота." Да, тези неща наистина са водещи във Fly - албумът е приятно и спокойно произведение с доста позитивно звучене и свободолюбива атмосфера. Сами по себе си обаче парчетата в албума засягат наистина различни теми и както винаги лириката играе голяма роля и в тази тава на Дзукеро. Голямо впечатление ми направи текстът на Pronto, където певецът успява доста адекватно да улови политическата ситуация в Европа, казвайки: "Страхувам се от американци и от англичани, от италианци и от мюсюлмани, и от християни също."

Тук някъде трябва да кажем, че проектът е записан в Лос Анджелис, САЩ, и е продуциран от носителя на "Грами" Дон Уос - доста популярно име зад океана, натрупал авторитета си покрай работата си с Боб Дилън, "Ролинг Стоунс", Иги Поп, Джо Кокър, Елтън Джон и много други. В албума няма и една нота, създадена от компютър и по изрично желание на Дзукеро в записите са използвани единствено акустични инструменти. Ето защо тук участват и гост музиканти като Ранди Джаксън, Мат Чембърлейн (барабани), Лени Кастро (перкусии), Криш Шарма (цитра), Джейми Махоберак (тамбура). Самият Дзукеро пък освен като композитор и певец се изявява и като мултиинструменталист и свири на пиано, орган, китара, бас и барабани. Парчетата в албума са 11 и са на италиански език, а освен това са включени и два бонус трака - английски версии на лиричното Occhi и грандиозният блус химн Let It Shine. Откъм музикални влияния проектът е доста пъстър - тук има латино, рок, поп, соул, блус, но пък си е тава в типичния стил на Дзукеро. Изненади няма - Let It Be!