Анна Нетребко: Новият албум е от изключително значение за мен, тъй като винаги съм мечтала да запиша руска оперна музика. И най-накрая тази мечта се сбъдна при това с този великолепен оркестър под диригентството на Валери Гергиев. Щастлива съм, че успях да изпея тези красиви арии за сопрано в родината ми, при това на сцената на Марийнски театър. Част от музиката, включена в албума никога не е записвана досега и за мен е чест да я представя на широката публика. 

Валери Гергиев: Руската музика е колосален пласт от световната култура. Въпреки че преди 200 години на практика такова понятие не е имало, днес, в началото на 21-ви век, ние можем да говорим не само за пет или шест знаменити руски опери, но за много повече произведения, които са не по-малко интересни и красиви като музика, мелодии и колорит. Опери от Римски-Корсаков и Глинка, творби от Чайковски и то не само "Евгени Онегин" и "Дама Пика".

АН: Защото оттогава гласът ми е все по-силен и силен. Мисля, че за последните две години стана два пъти по-голям. Част от от музиката, която сега записах в "Руски албум" преди беше твърде тежка за гласа ми. Вокалната ми техника се разви допълнително и това също ми позволи да изпълня тези арии.

АН: Трябва да призная, че ми беше труден прехода от италианския към руския репертоар. Дори аз като рускиня имах нужда от време и репетиции, за да настроя гласа си в правилната позиция...Руската музика е толкова емоционална и изисква абсолютен контрол върху гласа и дишането. Обичам страстта в нея. Доста се потрудихме, за да постигнем този резултат.

ВГ: Във всеки случай, ако не целият живот, то голяма част от него човек може да посвети на руската опера. Убеден съм в това. За мен това е не само професионално задължение, но и лично кредо. Ние, руснаците, сме оставили дълбоки следи в оперното изкуство и това го доказват постановките на "Война и мир" или "Годеж в манастира" в Лондон, Милано или Америка. Последната продукция, която направихме заедно с Анна, операта "Нос" от Шостакович, постигна голям успех в Париж. И това е страхотно. Дирижирал съм "Лейди Макбет" навсякъде по света – в Залцбург, Япония, Америка и навсякъде операта е приемана много добре от публиката.

ВГ: Любимата ми опера, а и на Анечка, е "Снежанка" от Римски-Корсаков. Една изумителна по своето съвършенство творба, която трябва да си глух и сляп, за да не харесаш. В тази опера не само трябва се слушат, но и да се видят образите, които Римски-Корсаков е искал да изгради на сцената. Едно чудо следва друго. Имам планове в следващите пет години заедно с Марийнски театър и Анна да представим "Снежанка" във всички световни културни столици, като започнем със Санкт Петербург.  

АН: Санкт Петербург е сред водещите културни столици в света. Тук има невероятни артисти и таланти в областта на театъра, оперното пеене и балета. И аз мисля, че ако искаме да разкрием нещо на света или по-точно да го покажем отново, то това са оперите на Римски-Корсаков. Така както Дягилев ги е представил в Париж, но тогава той е имал Шаляпин. Днес не е достатъчно само да излезеш на сцената и да пееш. Необходимо е да създадеш истински спектакъл – освен високо професионален екип от музиканти, трябват хора с идеи, с художествена фантазия. Тогава една постановка става събитие.

АН: Преди 11 години дебютирах в Сан Франциско с ролята на Руслана от операта на Глинка – "Руслан и Людмила". Оттогава често посещавам Сан Франциско и публиката там все още помни това представление. Това означава, че тази опера, тази музика продължава да звучи в ушите на хората, въпреки че са минали 11 години.

ВГ: Никога няма да забравя онези дни в Сан Франциско. Всички бяхме силно притеснени. От една страна, защото Марийнски театър представяше за първи път в Америка "Руслан и Людмила" – много живописна опера, а от друга, заради Анна. Бяхме поели огромен риск, като поверихме главната роля, при това  изключително трудна и виртуозна, на една съвсем млада певица без никакъв сценичен опит. Резултатът надмина всичките ни очаквания. Анна доказа, че е идеалната певица за тази роля – не само, заради вокалните й умения, но и заради драматичния талант, който тогава тя разкри. Признавам, че много рядко в живота подобен риск се отплаща по такъв начин.

ВГ: Записите на този албум са само началото на едно голямо начинание по отношение на руската опера. Заедно с Марийнски театър планираме мащабна и пищна продукция на операта "Война и мир" от Прокофиев на DVD. Ролята на Наташа Ростова е една от най-добрите роли в репертоара на Анна. Тя идеално отговаря на нейните драматични, вокални и музикални възможности. И безусловно физическата красота на Анна е в идеално съответствие с визуалната концепция на героинята. Благодарение на Толстой, всеки любител на операта и то не само в Русия, а в Европа, Америка и Япония, знае как би трябвало да изглежда Наташа Ростова. По романа се направиха и знаменити филми като американската версия с Одри Хепбърн. Ние също имаме страхотна, много силна версия на "Война и мир", създадена от великия Сергей Бондарчук – потресаващ режисьор, оставил незабравими филми. Ето защо ще трябва да подходим с разбирането, че милиони хора ще очакват да видят един музикален еквивалент на филма с Одри Хепбърн или шедьовъра на Бондарчук, например.

ВГ:  Това е изключителен театър първо като мащаби, с една от най-големите и добри концертни зали. Театър с невероятни солисти, балетисти и оркестър на световно ниво, костюми, декори, съвременно техническо оборудване. От друга страна, огромна отговорност и привилегия е да управляваш театър с 225 годишна история. Марийнски театър е културна институция, съизмерима с оперни театри като "Ла Скала" в Милано и "Пале Гарние" в Париж, които също имат такава голяма история и са мерило за най-висок професионален стандарт.

АН: Участвах в малък епизод във филма "Дневниците на принцесата 2", където играх самата себе си – оперна певица. След това участие получих куп предложения, включително и от Холивуд, но те не ме интересуват. Аз съм оперна певица и нямам намерение да променям професията си. Слушате ли съвременна музика?

Да, разбира се. Вкъщи слушам предимно поп музика. Любимци са ми "Green Day" и "Black Eyed Peas". Харесвам много хип-хоп за ужас на маестро Гергиев (смее се).

АН: Една продукция на "Риголето", няма да ви кажа къде и кога, в която всеки беше облечен като маймуна, а Риголето и Джилда бяха космонавти. Графът беше черна горила.

АН: Много зле. Това беше най-слабото ми изпълнение, почти загубих гласа си от стрес. Второ представление нямаше.

АН: Вижте, Мария Калас е богиня и аз я обожавам, но ние нямаме нищо общо, нито като глас, нито като темперамент. Не смятам за уместни подобни сравнения.

АН: Вълнувам се от създаването на "Руски албум" и от факта, че част от почитателите на операта извън Русия ще чуят за първи път тази възхитителна руска музика...най-хубавата музика, която можете да намерите.