Едно е сигурно - Касиел Ноа Ашер обича експеримента. Тя е от актрисите, за които веднага можем да дадем определения като нестандартна и особена. Беше първата, която излезе съвсем гола на сцената, обругавайки еротичното в себе си и размахваща сурово месо пред изтръпналата и потресена публика. Смени името си, роди дете, режисира представления, снима се във филми, а сега за втори път участва в моноспектакъл след успешния монодебют в "Доброто тяло" на Ева Енслър.

"Нищо по-хубаво" на Оливър Буковски на камерна сцена на Младежкия театър звучи предизвикателно. Текстът е на млад драматург, носител на няколко престижни награди, а за монопиесата "Нищо по-хубаво" е отличен с наградата на Мюлхаймския театрален фестивал през 1998 г., като е поставян в няколко германски града, а също и в Испания. Режисьор на представлението е Младен Алексиев, за който това е дипломен спектакъл, като преди това е работил като асистент на Явор Гърдев по спектакъла "Марат-Сад", а в биографията му вече присъстват награди и участия в многобройни международни проекти.

Дотук всичко звучи отлично - имаме обещаващ текст, млад режисьор и скандална актриса, ако всъщност всичко беше се случило точно така.

На малката сцена една жена с булчинска рокля, усмихната и налудничаво притихнала, разказва историята си на бивша съпруга, убийца, затворничка, болна и бездетна, която за последен път се е отправила към надеждата да преживее любовта, да чуе думите "обичам те". Една оскотяла жена, която с християнска добрата и смиреност  разказва за изнасилвания и лесбийски затвори, превключва на уличен жаргон и пак с усмивка продължава, а зад диоптрите на очилата блести трескавият поглед на Касиел, която ни приканва да навлезем в тази драма. Бихме могли и да състрадаваме на струпалите се нещастия на тази жена, превърната в животно, да се очароваме от играта на Касиел, ако странният ключ към представлението всичко да премине през добротата и смирението някак не озадачаваше през цялото време. Така тази кошмарна, отблъскваща история, документално и реалистично запълнена с живия живот, се излива равномерно в една тоналност. Дали това е режисьорско решение? Или пък са вдъхнали живот на текст, който не предлага нищо повече от опит да се назовават нещата такива каквито са, но без сръчността и вдъхновението на твореца?

Всъщност нека си го кажа - уморих се от т.нар. женски теми, написани от мъже, и вменяването на някаква огрозненост, телесност, извратеност, която трябва априори да е част от женската същност. Моите огромни симпатии към Касиел Ноа Ашер ме притесняват, но и приканват да споделя, че следването на експеримента, на скандалността и провокацията често могат да изиграят лоша шега. Защото това представление не ме скандализира, нито ме въвлече и вдъхнови, а по-скоро натъжи. Взирането в една посока често може да ни ослепи, а аз все още вярвам, че Касиел е актриса с голям потенциал, стига да се огледа настрани.

"Нищо по-хубаво" от Оливър Буковски, режисура Младен Алексиев, сценография Розина Макавеева, музика Калин Николов, участва - Касиел Ноа Ашер