Той обича да свети на хората, затова е навсякъде - в моята трапезария, у вас, дори в Къщата на "Биг брадър". Димитър Недков е театралният режисьор, чиято "Чайка" беше последната премиера за Катя Паскалева и Антон Горчев. Същият Недков, който попадна на страниците на "Ивнинг Стандарт", "Гардиън", "Таймс", "Стейдж", "Тайм Аут" с интерпретацията си на "Битката" от Хайнер Мюлер на лондонска сцена.

Ако се питате какво прави кадърният ученик на Възкресия Вихърова днес, отговорът е - свещи. За него свещите са продължение на театъра с други средства. "Занимава ме светлината и това как тя оформя пространството. Светлината е най-хубавият декор."

Ако през последните три години сте влизали в магазин за подаръци, галерия или някой езотеричен дюкян, тогава със сигурност сте виждали ръчно изработените свещи с етикет Lighthouse. Битуващи на рафта в геометричен плурализъм (цилиндри, кубове, конуси, пирамиди, кълба, шестоъгълници), оцветени диагонално, като баркод или по Кандински, но задължително в жизнени, апетитни тонове.

"По света

Тук ръбестите свещи все още са актуални, но постепенно започват да се заоблят. Колкото до ароматите, около Коледа всички търсят канела, бор, ела, ванилия." Освен публиката, пристрастена по принцип към компанията на ръчно изработените свещи, "Лайтхаус" има корпоративни клиенти и изработва неща по поръчка. В багажника на Недков онзи ден лежеше в очакване да бъде доставена една 15-килограмова декоративна свещ.

Най-популярната серия е тази с разноцветните ивици, т.нар. черга. Пластовете с различен цвят се приготвят и изстиват в калъпи поотделно, после се "монтират". И то в точния момент и много внимателно, за да не се разтекат багрите. (По това се познават множеството ментета - мърляви са.) "Затова "черга" стана известен модел - защото носи със себе си времето и вниманието, което си отделил."

Тази година в орландовската работилница на Димитър Недков пет чифта ръце са обработили 14 тона парафин. За да се превърне парчето восък в красив експонат, са нужни двайсетина ръчни процедури: ритуал с гюм, котлон, джезве, канче, инструменти и калъпи; прецизно определяне на количеството, избор на съставките и още няколко операции, в зависимост от дизайна. Наливането в калъпа е много важно, защото изисква сериозен тренинг и майсторлък на ръката. Креативността се вълнува от всичко - как си се събудил, слънчево ли е навън, дали си се скарал вкъщи...

Напълно оформената и изстинала свещ се полира и след 48 часа е готова да служи вярно.

Най-важна е рецептата. Рецептата за качествена свещ е по-тайна от тази на "Кока-Кола". Както казва Митко, да уцелиш формулата, точния размер и точния фитил си е направо дисертация.

"Има литература - много четеш и опитваш, докато се научиш." Четенето, щателната подготовка въобще изглеждат ключови за подхода на Димитър Недков. Журналистката Татяна Ваксберг е забелязала следното: "Неговият артистизъм е предшестван от сериозен труд - ето това ме впечатли. Първо чете, трупа знания, които на много хора изглеждат излишни, а чак

Спомням си, че когато работеше над трийсетминутен филм за един пилот на делтапланер, ми поиска "материали" и аз реших, че има предвид материали за делтапланери. Но се оказа, че му трябват "материали" за съвременните форми на видеомонтажа. Чудел се как да съчетае два епизода, понеже начините, които открил, не му харесвали."

Днес го занимават други въпроси. Как например да направи свещ-часовник. Всяка свещ има приблизително ясна продължителност на горене. Дали ще "живее" 15 или 360 часа, зависи от размера, цвета (колко е третирана; черните горят най-лениво) и от външните влияния - температура, течение, отворен прозорец. Митко си представя "черга", чиито сектори изгарят за точно определено време. Значи, палиш свещта и когато най-горният, примерно зелен пласт изчезне, знаеш, че е минал един час. На принципа на пясъчния часовник с неговите деления.

Другата му идея са свещи-скулптури, абсолютно свободни да текат и да се деформират както си искат, обединени единствено от нуждата да горят.

Димитър говори за свещите като за хора - те се раждат, дишат, имат характер, крият се от слънцето, променят се, остаряват. Но всички са красиви, когато горят.

Режисьорският почерк на Димитър Недков театроведите наричат "интересен, лаконичен, експресивен, провокативен, богат на ярки образи...".

Въпросът е как се чувства той в кожата на бизнесмен. "Много ми е приятно, освен това имам самочувствието, че се справям добре. Обичам да работя, да изисквам максимума от себе си и другите. Гледам на бизнеса като на общуване, общуване, в което се разменят и пари. Понякога има сблъсъци. Убедих се, че не е добре да правиш бизнес или съдружие с приятели."

Помни добре кога е превключил от едното към другото, по-добре платеното изкуство - "Захванах се със свещите в момент, в който имах повече енергия, отколкото проекти за реализиране. Всичко започна с една свещ, купена от пазара и претопена в канче вкъщи. Тръгнахме от

в домашни условия и изведнъж всичко порасна и се завъртя и стана доста голямо. Без да искам!"

"Митко е човек, който никога не се задоволява с очевидното и лесното. Избра да прави свещи, защото вярваше, че в това има достатъчно завладяващ театър. И му се отдаде", казва Георги Тошев, един от актьорите в сливенската "Чайка" на Недков.

"Аз не мога да се разпилявам много, опитвам да се съсредоточа върху едно нещо, да имам фокус. Благодарен съм на Възкресия Вихърова, Зарко Узунов и Веселин Мезеклиев - хората, които ми помогнаха да намеря себе си и които освен всичко друго ме научиха да работя по проекти. Няма значение дали проектът е "Битката" на Хайнер Мюлер или друго. В момента проектът е "Свещи".

Митко Недков няма нищо против следващият му проект да е "Кино".

Междувременно попътувалият и поработил по света режисьор чака жадно в България, в която расте малкият му син, да се случат някои чудеса:

Със смяната на поколенията ценностите да си дойдат по местата.

Хаосът да отмине и всеки да си гледа в собствената паница.

И, ако може, да си вършим работата съвестно и професионално.

"Аз съм учен да не преча на другите хора - от това как се движа в пространството до това как работя. Ако всички започнат да разсъждават и действат по този начин, се появява мъничката възможност да започнем да живеем добре заедно. За съжаление знаем, че тези неща НЕ СА въпрос на време."

"Луд ли е този, бе, Смолянов", питам стария приятел на Димитър Недков и похвален сценограф на "Битката" Александър Смолянов. - "Не. Прекалено принципен е. Не иска да влиза в ничия конюнктура, не иска никой да му казва с какви актьори да работи, стреми се да е независим." Тоест, от хората, които трябва със свещ да ги търсиш.