Уникалните стенописи на Боянската църква най-после са изцяло възстановени. Днес за първи път ще могат да се видят най-старите - от X - XI век, времето, преди боянският майстор да нарисува за историята образите на севастократор Калоян и съпругата му Десислава.

Боянската църква, която е паметник на културата от национално и световно значение, е затворена за посетители през 1954 г. Десетина години по-късно започва реставрацията й, която през 1998 г. е спряна, но отваря врати за посетители. Така нереставрирана остава най-старата част, строена в края на Х век. През миналата година управлението на църквата е поверено на Националния исторически музей. "Много ми се искаше да възстановим и най-старите фрески. С изумление установих, че има боязън у българските реставратори да се хванат за тази работа, за да не развалят шедьоврите. Трябваше да открия един смел човек и намерих такъв в лицето на проф. Григори Григоров, декан на катедра "Реставрация" в Художествената академия", разказа директорът на музея проф. Божидар Димитров. Най-трудното в работата беше отстраняването на старите реставрационни намеси от 20-те и 30-те години на миналия век, когато е използван цимент, разказа реставраторът Владимир Цветков, който работи заедно с проф. Григоров. Освен това фреските са били лакирани, което не е позволявало на живописния слой да диша. С течение на времето по-голямата част от тях са унищожени, но изненада за екипа е предизвикала появата на напълно запазен образ на Богородица, който е възстановен. Реставраторите са работили с акрилни бои, за да се отличава тяхната намеса от оригинала. Те умело са разкрили и експонирали и трите слоя фрески на различни поколения зографи.

Според историците църквата е строена вероятно през Х век, като е разширявана още два пъти след това. Тя представлява малка кръстокуполна постройка, която блести не с архитектурните си качества, а със стенописите. През XIII век е разширена и обновена по поръка на местния владетел севастократор Калоян. Неизвестни зографи изписват всички стени, като закриват фреските от XII век (преди тях има от Х - ХІ в.). В строга канонична композиция е създадена галерия от образи, взети от живота. Запечатани са първото изображение на свети Иван Рилски, на ктиторите, на света Петка, на цар Константин Асен и царица Ирина - владетели от Второто българско царство. Най-красиви обаче са ликовете на Калоян и Десислава, за които се предполага, че са позирали на боянския майстор и се смятат за предшественици на Ренесанса в Европа. След завършването църквата е посветена на свети Никола и свети Пантелеймон и е осветена през 1259 г.

За възстановяването на най-старата част бяха събрани 165 хил. лв. от дарители. Инициативата за запазване на вечните сгради на България се роди спонтанно по време на миналогодишния конкурс "Сграда на годината" при разговор между Венета Кръстева, организатор на проявата, Боряна Радева, главен мениджър на "Евромаркет констракшън", и проф. Димитров.