В снимките му няма някаква превзетост. Рядко са правени с предварителна режисура. Защото той е преди всичко фотожурналист и запечатва момента такъв, какъвто се явява пред обектива му, но изящно и с проникновение, както само той може - шотландецът Хари Бенсън.

Бенсън е известен като фотографът, отразил първото американско турне на "Бийтълс". Снимките, които той прави на групата, представят музикантите като едни още непораснали момчета, чиито лудории и закачливост независимо от връхлетялата ги слава ги правят невероятно земни и достъпни.

Други запомнящите се фотографии на Бенсън са серията снимки "от мястото на събитието", правени минути след покушението над сенатора Робърт Кенеди в Лос Анджелис през 1968 г. Бенсън проследява още развитието на движението за граждански права и свободи в САЩ през 60-те години на миналия век. Кулминация във фоторепортажите му е погребението на активиста Мартин Лутър Кинг. Но това е по-късен кадър в житейския албум на самия Хари Бенсън.

Being There: Harry Benson's Fifty Years of Photojournalism е изложба с повече от 100 избрани негови фотографии, която ще продължи до 7 януари в Шотландската национална портретна галерия в Единбург.

Бенсън е роден в Глазгоу през 1929 г. в семейството на пазач в зоопарка. Първите му снимки са на кучета, футболисти и сватбени тържества, а кариерата му започва от местния вестник, за да стигне години по-късно до издания като "Лайф", "Ванити феър" и "Ню Йоркър".

Фотографът определя като повратен момент в кариерата и живота си деня, в който получава поръчка от "Експрес" да заснеме първото турне на "Бийтълс" в Щатите. Имал намерение да откаже, защото вече стягал куфарите за Африка, където искал да снима празнуването на една година независимост от някои бивши африкански колонии. Когато получава обаждане, че трябва веднага да тръгне за Париж, където да се срещне с легендарната четворка, Бенсън опитва да се измъкне. Безуспешно. Резултатът: появяват се снимки на "Бийтълс" в движение, естествени и човешки. Една от най-запомнящите се е "Бой с възглавници", направена  през 1964 г. в Париж. Фотографът прави снимки на четиримата из кафенета и сувенирни магазини, по време и след концертите и бързо се сближава с музикантите. Една вечер след концерт се събират в хотелската стая за по питие и Ринго Стар небрежно подмята, че предната нощ се е разиграл бой с възглавници. Бенсън изгаря от любопитство да научи повече, но си премълчава, защото по същото време в стаята има фотограф от друг вестник. След два дни бива поканен отново и докато тече неангажиращ разговор, пристига телеграма с новината, че песента I Want to Hold Your Hand е достигнала първото място в американските класации. Бенсън подхвърля идеята бандата да отпразнува събитието с още един бой с възглавници и така създава една от най-известните си снимки. Седмица по-късно "Бийтълс" започват първото си турне в САЩ, където още при самото пристигане на летище "Джей Еф Кей" в Ню Йорк Бенсън прави още една емблематична снимка на групата, свенливо усмихнати, скупчени на стълбичката пред тълпа репортери и почитатели. Следва поредица от снимки на крещящи фенове и появата на "Бийтълс" в телевизионното шоу на Ед Съливан. Две години по-късно Бенсън ще заснеме и гнева на тълпата в реакция срещу изказването на Джон Ленън в едно интервю, че "Бийтълс" са по-известни от Исус (We're More Popular Than Jesus).

След турнето през 1964 г. групата си тръгва, но Хари Бенсън остава в Ню Йорк, където живее и продължава да работи и до днес.