Действително има какво да научим от новата изцяло мъжка постановка в Сатирата "Тестостерон". Тази съвсем прясна полска комедия от 2002 г. от Анджей Сарамонович идва като отговор на всички онези женски теми, преобладаващи през 90-те в литературата и киното. Не е случайно, че премиерата на "Тестостерон" е едновременно с премиерата на "Монолози за вагината" от Ева Енслър по театрите във Варшава, явявайки се като защита срещу войнстващия феминизъм. И така във вечната тема за т.нар. мъжко-женски проблеми, които във вековете имат от поетично-романтични оценки до социално-битова окраска, днес някак физиологията изцяло ни е завладяла в търсене на разковничето. С огромно любопитство човек може да изчете програмката на софийската постановка, от която разбира за въздействието на мъжкия хормон тестостерон върху либидото и как всъщност мастната тъкан е виновник за произвеждането на женския хормон естроген, който пък май намалявал потентността и позитивната агресивност.

И така, на сцената на Сатирата има всякакви мъже - и плахи в любовта, и разюздани, и изоставени, и бащи, и новооткрити братя, измамен младоженец и пребит по погрешка. Изобщо палитра от възможни мъже. Провалена сватба, на която булката пред олтара се мята в прегръдките на друг, предизвиква серия от недоразумения. Седмина мъже разкриват тегобите и желанията си, опиянени от погълнатата водка и неудачите в живота. Цветущият диалог и пролятата кръв по сцената идват да докажат един друг, мъжки свят, подвластен на необуздания хормон тестостерон, свят, в центъра на който стои Жената. "Помислих си, че си струва да разкажа колко е трудно да си човек, когато си мъж - споделя авторът Анджей Сарамонович, който е специален гост у нас за премиерата на представлението в Сатирата. Написах пиесата, защото първо станах мъж, а после и автор и реших да съчетая двете неща." Кой е Анджей Сарамонович? В момента един от най-популярните нови полски автори. "Тестостерон" е поставян в 8 театъра, а тази година беше филмиран, като премиерата на прожекцията е следващата година.

Интересна е биографията на полския драматург. Във видима възраст 30 и няколко, полският драматург сменя редица учебни заведения и професии, като от първокурсник правист става студент по медицина и цяла година работи като санитар, разнасяйки ампутирани крайници. След това идват полска филология, школа за автомонтьори, история в университета, става спортен редактор, после културен и най-накрая завършва кинорежисура в школата на прочутия Анджей Вайда. И всичко това, за да избегне военна служба. Познато. Резултатът: няколко филмови сценария и две пиеси - след "Тестостерон" Сарамонович пише "2 май".

В тази ситуационна комедия с живописни диалози на сцената на Сатирата разгръщат потенциала си няколко известни актьори  - Филип Трифонов, който е баща на младоженеца, а по-късно се оказва и на сервитьора; Захари Бахаров - измаменият младоженец, пребит, опитвайки се да запази честта си; Малин Кръстев - набеденият измамник, който на финала се оказва измаменият; Добрин Досев - мъж под чехъл; Герасим Георгиев (Геро) -  микробиолог със съмнителен успех сред жените; Стефан Денолюбов - мъстящ на жените след преживяната нещастна любов, и Васил Сумрачки - сервитьор, гларус и изненадващо - син на непознатия в ресторанта. За режисьора Пламен Панев това е една смела пиеса за жертвата на мъжете в този явно така труден свят за тях и все пак изпълнена с много любов към жените. За любителите на обобщенията накрая на представлението комедията има и своя патетичен финал, където режисьорското решение надвишава претенциите на текста.

Огромна бутафорна вилица пада на сцената (която се явява стилизиран образ на Жената), а смешните досега актьори с тъжна усмивка констатират ролята си на жертви пред тази гигантска Жена-вилица. Седем бременни жени излизат на сцената и заплашително манифестират триумфа си над мъжете, победоносно пъчейки резултата от недомислието и надмощието на тестостерона. Може пък и да не е точно така, а по-скоро демонстрация на онази жена, без която мъжете не могат. Аз пък се чудих защо в българските комедии някак по задължение има един смешно-тъжен край като клишето за тъжния шут и мъдрия клоун. Иначе "Тестостерон" има своята публика, която очаква смях, лекота и забава.