Празниците означават преди всичко маса, споделена на обяд или вечеря, но не и на закуска. Не че тя не може да е празнична, тъкмо напротив. Както издава етимологията на думата на английски, това е прекъсването, краят на принудителното въздържание от хранене през нощта, първият банкет на зазоряване. Специалното при нея е, че за разлика от обяда и вечерята тя си остава преживяване, което в най-малка степен напуска границите на дома. Закуската е интимното хранене на деня, защото настъпва непосредствено след най-личното време, прекарано през нощта. Нещо повече, за разлика от обяда или вечерята при нея с много по-тежък смисъл е фактът, че тя или ни е поднасяна от най-близкия, или я приготвяме за него. И в двата случая удоволствието е еднакво, и неговата кулминация се нарича закуска в леглото. Въпреки това без съмнение това е най-пропусканият миг и най-недоглежданият ритуал. Резултатът е забравата, че тя е първото празнуване на новия ден със сварените или пържени яйца, с цвърченето на парченцата розов бекон, после с неустоимата миризма на препечените филийки, с парата от кафеварката и оранжевото на сока.

Това, че закуската трябва да е "лека", е само въпрос на лично решение, временни моди и определени географски ширини. В по-голямата си част светът почита правилото да закусваш като цар и да вечеряш като просяк. В повечето азиатски страни например сутрин се варят супи, които в повечето случаи са или много люти, или пълни с чесън. Дълго време такава е била традицията и на Балканите - шкембеджийниците в София например отваряли още в шест сутринта и пътьом много хора започвали деня силно подлютени и подлучени. За съжаление тази традиция заедно с шкембеджийниците вече е отмряла. Ако погледнем към Европа, ще видим, че солидната закуска си е стара традиция. Ето например как е започнал първият ден на 1661 г. в едно семейство в Лондон:

 "...бях им приготвил една купа стриди, едно блюдо от телешки език и едно от аншоа, всякакви вина и бира. Бяхме много весели до единадесет часа и тогава те си тръгнаха." Това научаваме от Дневника на един забележителен автор - Самюъл Пийпс, който разказва еднакво увлекателно как се управлява кралската британска флотилия до това как една нощ, без да иска, насън почти смазал с лакът носа на жена си.  Нещата не са много по-различни днес - чинията, пълна с пържени яйца, бекон, наденица, гъби, боб и домати, заедно с голяма чаша черен чай и две препечени филийки все още се води за традиционната английска закуска. Казвам, че се води, защото според последно проучване, макар и известна колкото червените телефонни кабини, тя е най-бързо чезнещата английска институция. Английската закуска все повече отстъпва място на кроасаните и сандвичите с чабата или отвари с екомюсли. Забавното в това проучване, цитирано от Би Би Си, беше, че тези, които отговарят, че никога не си приготвят традиционната закуска вкъщи, в същото време казват, че е абсолютно задължително тази закуска да се предлага в хотелите.

Макар и често пропускана, хората са най-верни на разбиранията си за закуска. Там експерименти не се правят, навиците са непоклатими и много рядко става въпрос за празник. И все пак си струва понякога стереотипът да се обръща. Защо още не тази неделя и ако не с шампанско и червен хайвер, то с този класически сладкиш, който ще ви отнеме не повече от 15 минути - достатъчно, за да се заредите с хубави мисли за новия ден?

Понякога се случва да си дадем сметка, че важен е колкото празникът, толкова и денят след него.

---

Английски традиционен сладкиш "хляб и масло"

 

8 филии нарязан бял хляб за тост, без корите

50 г оставено да омекне масло

250 г горски плодове

4 яйца

75 г пудра захар

475 мл прясно мляко

1-2 ванилии

индийско орехче

2 с.л. кафява захар

 

Загрява се фурната до 160 градуса. Хубаво се намазва с масло кръгла тавичка. Филиите се нарязват на триъгълници и също се намазват с масло. Нареждат се във формата, леко застъпвайки се, с намазаната част нагоре. Между тях се насипват плодовете. Яйцата се разбиват с пудрата захар леко и към тях бавно се добавят млякото, ванилията и малко настъргано индийско орехче. Сместа се изсипва върху хляба и плодовете. Отгоре се наръсва кафявата захар.

Поставете съда в тава, пълна с гореща вода до половината. Пече се така 40 минути и после още 20 минути на 180 градуса до красив златист цвят.

---

Пяната обратно

Италия отвръща на удара

На 1 януари Италия се разгневи. В отговор на глобалното разпространение на огромните картонени чаши, пълни с фрапучинита и айс капучини, разпространявани от вериги като Starbucks, Италия произнесе тежката си дума по въпроса какво трябва да представлява едно истинско капучино. Намеси се и тежката артилерия на Националния институт за италианското еспресо. Според председателя на организацията Марко Паладини трябва да се "защити този важен израз на националната ни гастрономическа култура... добре оценен в чужбина, но невинаги приготвян с нужната прецизност". Подробното описание е връчено на италианските парламентаристи. Количеството на истинското капучино трябва да е 150 мл. Сервира се задължително не в хартиена, не в пластмасова, не в порцеланова, а в керамична чаша. Правилото е повече пяна, отколкото течност. Пуристите твърдят, че трябва да се погълне на няколко глътки. Накрая трябва да остане петънце мляко на дъното. Оставането на белите мустаци е задължително. Светлокафявият цвят трябва да е като расата на капуцините. Всяка сутрин милиони италианци се нареждат на опашка пред изпускащите пара лъскави машини за кафе. Ето какво представлява то според рецептата на института:

125 мл мляко с температура между 3 и 5 градуса, с 3.5 процента масленост

25 мл еспресо

Изсипете кафето в керамична чаша от 160 мл. Направете млякото на пяна с температура 55 градуса и я изсипете в чашата. Прибавете захар и леко разбъркайте.