За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
*****
ЛюбопитноМило е, че хората от гилдията не искат да се засягат директно. Точната част от материала е тази:
"Умее ли да разкаже една недотам позната история? Докога ще се автоцитира? Защо във "В полите на Витоша" можеш спокойно да "прочетеш" картини от нейните "Женитба", "Ревизор", "Страданията на Вертер" и да се питаш точно кое от тях гледаш? Защо "матрицата" Лилия Абаджиева има силен и еднакъв отпечатък и като стар фокус вече не интригува? Естетиката на "немите филми" и постоянната фонова музика, която идва да подскаже настроения, защо е? Неовладяните крясъци и топуркане по сцената умишлени ли са? Защо трудно можем да говорим за актьорска игра изобщо, като изключим голямата Светлана Янчева?"
*****
Неутралнов общи линии статията не казва нищо ново, ако си фен на лилия абаджиева и понеже хубавото при лилия е последователността в желанието си да цитираш своя облик върху всеки текст-проблемът е, че текстовете се разказват по един и същ начин и то очаквания,а хубавото в случая е да си различен, жалко за ролята, която добрият актьор пенко господинов е трябвало да направи-можеше да бъде много по-ярко и жестоко и тук проблемът не е в актьора, а в начина на работата. Възможно ли е критиката да бъде градивна-да, ако гледаме нещата в контекста на всичко, което се случва в театъра ни, в историята на творческа биография-в статията освен патетика, критика като такава не се открива.
*****
Любопитносъгласна съм с това, че лили абаджиева е оставила своя отпечатък от другите си представления, но мисля, че всеки артист (имам предвид всички от гилдиятя-режисьори и актьори) имат характерни за себе си белези.
но ако сте гледали представлението, не знам за вас, но лично мен ме развълнува и дори разплака...а не е ли това най-важното нещо в крайна сметка-да те вълнува. другото е излишно...