Представлението се случва в куб с размери 3 на 3 на 3 метра, чиито стени се разгъват и по този начин оформят 7 сценографски картини. Основите са от метал и в тях има вградени релефи на различни геометрични форми. Покривът е от силно луминесцентно осветление, а по пода са разхвърляни извънземни мебели от метал -жълт конус, червен куб и столове, приличащи на малки бели гъби или свещи. Кубът пътува по света и навсякъде е различен заради различните артисти, които го изпълват с движение, заради различните места, на които е разполаган.

В София мястото е галерия "Райко Алексиев", а изпълнителките са четири момичета и 1 хореограф. От начина, по който се самоопределят, може да се съди, какво ни очаква на самото представление. Описваща се като хореограф-мутант, Галина Борисова ни представя накратко танцуващите момичета - "Анелия (наричат я Нелсън). Ирена обича математици и шахматисти, но не ги разбира, мрази да спи на тъмно, а понякога и на светло, свири неуверено на каквото и да е, слуша сърцето си и Кийт Джарет, познава 736 улици и нито един човек изцяло. Симона в момента репетира "Три сестри" на Чехов, а вечер сънува че е балерина. Александра - "рисунка на цветенце".

"Театрон" може да бъде описан най-просто като магически куб с размерите на просторна стая, съдържащ в себе си всичко необходимо, за да предизвика най-смелите сънища на артиста. Функцията на пространствената скулптура на дюселдорфския автор Ваза Марянов е точно такава - да пътува по света и прилапва като кит в себе си нестандартните творци. Авторът е лаконичен и събира проекта си само в седем изречения: "Кубът-театър пътува по света. Кубът-пространство. Пространството е изпълнено с различно съдържание. Мястото изнамира историите. Историите представят един своеобразен отрязък на времето в съответното място.Отрязъкът на времето обхваща седем дни. Пространството не съдържа религиозни, национални и политически знаци и е равнопоставено спрямо всички народи."

В София късмета да влязат в куба имат четири момичета, занимаващи се с театрални и танцови изкуства. Те са вкарани там от може би най-лудата българска хореографка Галина Борисова. Режисура не е точната дума в случая, тъй като Борисова е само катализаторът-ускорител на неизбежното желание за импровизации, възникващо зад четирите стени на куба. Никакви предварителни сценарии не могат да бъдат написани. Просто виждаш кубът и си погълнат от неговото поле. Веднъж попаднал вътре под луминесцентното му осветление, започваш да се мяташ бясно като пеперуда около нощна лампа. Точно това представлява и танцът на четирите момичета, които са ученички на Галина Борисова - едно лутане в несъзнаваното до припадък.

Момичетата се чувстват като персонажи от филма "Матрицата" и даже забравят за физическите травми, които може да им причини бясното лудеене в металния куб. И докато четирите репетират, режисьорката танцува мислено отстрани с чаша кафе. Музиката е колаж от любимите парчета на Галина Борисова - аржентинско танго, части от мюзикли и много други неописуеми електронни преработки на най-различни жанрове. "Ако накрая не накарам зрителя да вижда куба жълт вместо червен, значи не съм успяла. Изпълнението, което се случва вътре, трябва да обърква сетивата.

Конкретните ясни неща никога не са ме интересували." Галина Борисова е поканена от директора на "Гьоте институт" в София Петер Андерс точно заради нестандартните си артистични увлечения, които се движат на ръба на театъра и танцовия пърформанс, което пък от своя страна е най-близко до идеята на "Театрон". Другото важно условие кубът да започне да ти говори е, бидейки зрител, да не стоиш статично отстрани и да си чоплиш носа, а да се движиш и ти заедно с изпълнителите покрай разтварящите се стени, защото от всички посоки картината е напълно различна, усещанията - също. След София кубът заминава за Любляна, Хамбург, Барселона и Осака.

"Театрон" и всичко, което се случва вътре в него, може да се види на 25, 26 и 27 януари от 18 ч. в галерия "Райко Алексиев".