Алфред Щиглиц (1864 - 1946) спокойно може да бъде наречен месия на модернизма. За него се говори като за човека, който успява да утвърди фотографията като изкуство, равнопоставено на живописта и скулптурата. Първият, който представя и популяризира европейския модернизъм в Америка, а впоследствие защитава американската модернистична живопис от враждебно настроената нюйоркска публика.

До 6 юли тази година 18 подбрани негови фотографии, правени в периода 1892 - 1935 г., ще бъдат изложени в The Blanden Art Museum, във Форт Додж, Айова, под заглавието Stieglitz: Memorial Portfolio.

Някои арт критици твърдят, че Щиглиц е имал невероятната дарба да разкодира новото. С него той не само експериментира в творчеството си, но и го улавя в работите на художници, неразбрани в САЩ в началото на миналия век.

Роден в Ню Джърси, Алфред Щиглиц започва кариерата си като фотограф с намерението снимките му да приличат повече на картини, а той самият да има художествена, а не техническа връзка с тях. Още преди началото на XX век той се придържа към собствена културна етика, според която изкуството е нещо чисто, идва от сърцето, нещо, на което не може да се подражава, иначе не е изкуство. Една негова фотография - "Зима - Пето авеню" (Winter - Fifth Avenue), от 1893 г. разкрива отношението му на художник.

Кочияшът и неговите коне изглеждат точно така, както ако са наблюдавани в момента на снежната буря, снегът е пухкав като памук, с розов оттенък. Това фотографско изображение не е било само плод на тричасово чакане в бурята, за да се улови желаният момент, коментира един критик, не, тук ясно личи, че Щиглиц многократно е изрязвал, донагласял и проявявал отново и отново фотографията, докато постигне този резултат.

В следващите години от живота си Щиглиц работи като редактор и арт критик на списания за фотография, като от този период са публикациите му в Camera Work, където той заявява, че всяка снимка трябва да бъде третирана като картина. През 1902 г. Щиглиц събира група от подбрани художници и фотографи, наречена "Фотосецесион", с единствената цел да затвърди фотографията като индивидуално изразно средство.

Алфред Щиглиц остава известен обаче като идеолога на галерия "291", която усилено лансира нетрадиционни фотографски изложби, а не след дълго започва да излага образци на модерна европейска живопис и скулптура, както и африканско изкуство. В периода от 1908 г. до 1917 г. в галерията започват все по-често да присъстват работите на Анри Матис и Пабло Пикасо. И то в момент на пълно отрицание на европейския модернизъм, когато директорът на музея "Метрополитън" в Ню Йорк все още говори за импресионизма като за "беля, сътворена в парижките дюкяни за абсент". 

Навярно това е най-удивителното за Щиглиц, коментира критик от "Ню Йорк таймс", че съвсем съзнателно остава отворен към свежи идеи, включително и тези, с които не е могъл напълно да се съгласи или да проумее. Той си остава първият собственик на галерия за модерно изкуство в САЩ, който излага африкански скулптури в компанията на европейски и американски модернисти.

През годините галерия "291" предлага на нюйоркската публика творбите на Огюст Роден, Сезан, Франсис Пикабиа, Марсел Дюшам, Константин Бранкузи, Пикасо и Матис. По-късно започва парад на американските модернисти като Пол Странд, Артър Доув, Джон Марин, Чарлз Демют. За Джорджия О'Кийф нерядко се твърди, че е откритие на галерията. Тя се омъжва за Щиглиц през 1924 г. През този период фотографията му става по-абстрактна.  Щиглиц прави стотици снимки на О'Кийф, които излъчват странен микс от пуританство и еротика.

Фотографът умира през 1946 г. и в последните години от живота му обществото от художници, които той обединява около себе си, постепенно се разпръсква. Независимо от това Щиглиц остава изключително събитие в американската културна история - най-убедителният адвокат на изкуството, който Америка е имала някога.