Днес Маркъс Милър е сочен за един от най-великите бас китаристи редом със своя сънародник Стенли Кларк. И не е учудваща появата на компилация с негови творби. The Essential Marcus Miller Power събира характерни авторски пиеси с интерпретации на класически творби на "Бийтълс" (Come Togheter), че дори и на "Лунната соната" на Лудвиг ван Бетовен. В селекцията са включени композиции от всички студийни албуми на басиста.

Rush Over с М'шел Ндеге'ончело и Infatuation и Ooh с Лала Хатауей (неиздаван бонус трак ) са наистина чудесни. Компилацията е заредена с неподправена емоция и още с първите тонове хваща за гърлото и така до края. Трудно е да се отсеят най-хубавите парчета на Маркъс Милър, а The Essential Marcus Miller Power е повече от добър опит и определено си заслужава.

джаз/електроника/уърлд

****            

Наред с ливанеца Раби Абу Халил и неговия тунизийски колега Ануар Брахем (който записва за ECM) Дафер Юсуф затвърди позицията си на един от значимите изпълнители на уд (арабски струнен инструмент с дълбок капковиден резонаторен корпус). Това, което свързва тримата, е, че създават своята музика в една зона, в която се срещат арабската класическа композиционна традиция и западната импровизационна свобода. Дафер Юсуф обаче отива и една крачка по-далече, включвайки в своята музика модерни бийтове и електронни текстури. Дафер е роден през 1967 в град Тебулба, Тунис.

Още като ученик е силно повлиян от ислямските вокални традиции и суфитския мистицизъм. Родителите му не могат да си позволят да закупят музикален инструмент и Дафер сам успява да изработи подобие на китара, с която свири по сватби. Не след дълго се сдобива и с първия си истински уд.

През 1990 г. емигрира в Австрия и работи като "италиански келнер" в една пицария, мие чинии и чисти маси. Мечтата за голямата сцена остава и скоро музикантът попада на сцената на реномирания виенски джаз клуб Porgy & Bess. Търпението и последователността са възнаградени и през 1999 г. е издаден първият му албум - Malak, в който участват великолепни инструменталисти като тромпетиста Маркус Щокхаузен, виетнамския китарист Нгуен Ле и италианския тамбурин виртуоз Карло Рицо. Следващият албум Electric Sufi (2001) е с ритъм секцията на Living Colour - Уил Калхън и Дъг Уимбиш, перкусиониста Мино Чинелу и Волфганг Мутшпил на китара. Този проект свързва Дафер с норвежката електронна сцена и сегашният албум е логично следствие на тази връзка. Парчетата са създадени по поръчка на BBC 3 за London Jazz Festival 2004. В записите участват китаристът Ейвин Аарсет, тромпетистът Арве Хенриксен, басистът Аден Ерлиен и барабанистът Рюне Арнесен, както и гостите Ян Банг и Мерлин Мазур. Албумът излиза в норвежкия лейбъл Jazzland (управляван от Буге Веселтофт).

Трудно е да се сложи етикетче на тази продукция - в албума ще открием магична фузия от арабска класика, джаз, електроника и дори, ако щете, рок. Самият Дафер говори за себе си че е "по-африканец от африканците", но тази амалгама от ембиънт текстури и арабски мелодии, които чуваме в Divine Shadows, в действителност е една много наситена с контрастите на юга и на севера музика, която се е отдалечила безкрайно много от традициите на Черния континент по посока на една нова глобална естетика на свободния звук.

  

джаз

***              

След Got My Mental това е втората продукция на китариста Стив Хан заедно с Джон Патитучи и Джак де Жонет. Този факт ни подсказва, че не трябва (прибързано) да слагаме диска в чекмедженцето със смуут-джаз заглавия. Още повече че за допълнително напрежение тук имат грижа и трима латиноперкусионисти. Наред със собствените на Хан композиции музикантите импровизират и върху теми на Тилониъс Мънк, Орнет Колман, Хърби Хенкок, Уейн Шортър, както и един стандарт - You Stepped Out of a Dream. Повечето работи притежават типичния хармоничен рафинитет и мелодична лекота, а латиноперкусиите на Маноло Бадрена, Ралф Иризари и Марк Куинонес внасят обогатяваща звукова пъстрота. Въпреки това има моменти (особено 18-минутната композиция на Хан), където на фона на бясно движещите се перкусии, комлексните акорди от китарата на Хан звучат някак дистанцирано и уморено. Записите излъчват спокойствие, но трудно оставят спомени, след като отзвучи и последният акорд. Ако търсите музика, която да не пречи, The Green Field би бил един наистина добър избор.