Един дъблинчанин в София

Един дъблинчанин в София

Точно преди седмица в София пристигна ирландската група Dublin city working man`s band, която изнесе два концерта като поздрав към България за новото й членство в ЕС. Концертите бяха организирани от ирландското посолство, а бандата напълно защити музикалната слава на Ирландия. Сетих се, че в последно време посолството организира събития, които са си стрували усилията – особено за тези, които имат интерес към ирландската култура. Например София най-накрая се присъедини към десетките световни столици, които отбелязват Блумсдей с прословутите четения на "Одисей".
Естествено е, че заслугата в голяма степен трябва да се търси у посланика – негово превъзходителство Джефри Кийтинг. Още на концерта ми изреди това, което предстои - участие в "София филм фест" със "Закуска на Плутон" на Нийл Джордан и "Вятърът в ечемичените ниви" на Кен Лоуч; фолклорен състав, който ще свири заедно с учениците от Музикалното училище в Широка лъка; Блумсдей с четене и с проф. Фран О`Рорк, която ще говори за връзката на Джеймс Джойс с музиката; през май, когато се навършват 110 години от смъртта на Алеко Константинов, ще се проведе любопитна конференция "Джеймс Баучер", която ще е посветена на имиджа на България в чужбина.
Джефри Кийтинг е приветлив, фин, топъл човек, за когото същевременно не забравяш, че е "превъзходителство".
Интересуваше се дали има превод на "Бай Ганьо" на английски, или по-скоро защо няма, и какво може да се направи по въпроса. Два дни по-късно се срещаме в посолството, което сe помещава в типична за архитектурната скука на съвременна София лъскава сграда, но в квартал на изчезващата софийска архитектура от 20-те и 30-те. От прозореца на кабинета му се виждат разкривени покриви, порутени тухлени комини и килнати антени, между които се разхождат котараци.  
Джефри Кийтинг е завършил "Тринити колидж" в Дъблин, където получава класическо образование - гръцки и латински език и литература. После завършва и публична администрация. Борави с не често срещания за един дипломат език на искреността: "Преди да дойдете, тук какво знаехте за България? - Нищо", но както стана ясно от разговора ни, безпогрешно владее и дипломатическата риторика.
"Дипломацията се променя. Съвременните дипломати са много по-неформални от тези преди 20 години. Но мисля, че конвенциите, установеният език, макар и отстрани да изглежда като език на лицемерието, е всъщност много полезен. Всъщност той прави комуникацията много по-лесна. Ритуалните практики са за това – да се оцелява по-добре в различните култури."
България е първото му назначение като посланик. Преди това е бил на различни места и на различни позиции и нива – във Ватикана, Бостън, Лондон и Шанхай. В последния Ирландия отваря консулски отдел, разбирайки, че мястото ще става все по-ключово особено по отношение на икономическите връзки. Това е и мястото, което без съмнение е оставило най-силните спомени и впечатления у г-н Кийтинг. Това показа и внимателно подреденият куп книги, които се оказаха предстоящите за четене: роман от австралиеца Питър Карей, "Дон Жуан" на Молиер ("Гледах прекрасна постановка тук в "Народния театър" и се сетих, че всъщност не съм чел тази книга"), два китайски детективски романа, сборник с китайска авангардна литература и книга на един журналист за икономическото развитие на Китай.
След кратка почивка в Дъблин пристига у нас. И ето
как един дъблинчанин описва София
"Тя е малка. Различна е от Прага, Будапеща или Виена. Град с чар и приятна атмосфера. Пристигнахме тук през лятото. Спомням си, че беше топло и че всички седяха навън по ресторантите, ядяха, пиеха, забавляваха се. Всичко това остави в мен някакво много лежерно, дори средиземноморско усещане. Харесва ми, че сезоните са много ясно разграничени. Зимата си е зима и е истинска…Въпреки тази…"
- Не ви ли липсва Дъблин?
- Не, какво, дъждът ли да ми липсва?...
Точно в този момент навън като по знак започва да ръми и една котка на отсрещния покрив предпазливо започва да си търси керемидата, от която няма да се подхлъзне.
Г-н Кийтинг се вълнува колкото от присъствието на Ирландия в България, толкова и от обратното.
"По принцип между България и Ирландия е имало много малко контакти. Сега обаче това се променя най-вече заради туризма. На Черно море идват все повече туристи. На Банско също. През 2005 г. са били два пъти повече от предишната година, а през 2006 са нараснали със 120 процента. Това обяснява изключително рядкото й присъствие в пресата до момента. През последните години публикациите станаха повече, имаше и някои негативни статии, свързани най-вече с организираната престъпност. Но тези материали идваха най-вече от британската преса, а при нея дебатът стана политически заради емиграцията. Докато при нас това не стои като проблем. Ирландия от страна на емигранти се превърна в страна на имигранти, а те всъщност подпомагат икономиката ни."
Едва ли може да се намери по-точна и кратка формулировка за комплимент към една държава: от емигрантска да се превърне в имигрантска. Наистина г-н Кийтинг представлява страна, която заради впечатляващия преход от традиционно към модерно
получи прозвището келтски тигър
Даже на масата му има един истински екземпляр – плюшен де. Дълги години страната е била синоним на изостанала икономика, нравствен консерватизъм и островна изолация. В съзнанието на една голяма част от човечеството смарагдовият остров представлявал смътно очертание, населено от ревностен католицизъм, езически вярвания в елфи, блатни духчета и лепрекорни, трагични истории за годините на картофения глад, гениални чудаци като Уайлд и Джойс и падита в пъбове. В момента те също са си в картината и все пак тя изглежда различна, вероятно и защото я наблюдаваме през оптиката на много успешния брандинг на държавата.
Ако е вярно, че виталността на една нация личи от начина, по който празнува празниците си, Ирландия днес във всички случаи е номер едно. 17 март се празнува по цялото земно кълбо със зелена шапка и чаша "Гинес" и макар и ирландците да твърдят, че и там се празнува, само падналите от Марс не знаят, че това е денят на свети Патрик. Днес ирландците са и най-младата нация в света. С две думи: в Ирландия се случи икономическо чудо. За Джефри Кийтинг обаче е по-важно едно друго чудесо: психологическото.
"Не мисля, че става дума за някаква написана стратегия. По-важното е друго: в началото на 90-те години в Ирландия настъпи една генерална промяна в настроението. Тогава нещата започнаха да се задвижват в правилна посока.
Преди това, през 80-те, макроикономиката излезе от контрол. Емиграцията беше стъписваща - хиляди млади напускаха страната. Това е проблем и тук, а за една държава няма по-деморализиращо усещане. Но в края на десетилетието нещата започнаха да се движат в правилната посока. Привлякохме чужди инвестиции. Безработицата спадна. И в този момент стана нещо много важно: точно тогава младите развихриха една
култура, изпълнена с енергия и живот
Имам предвид музиката, бандите. Ако искате и "Ривърденс" – изведнъж нещо традиционно, каквито са ирландските танци, се превърна в нещо много секси. Този феномен се оказа с решаващ психологически ефект. Когато раснах в Ирландия, винаги съм чувствал ужасното напрежение между традиционното и модерността. Едните защитаваха едното и отричаха другото. И точно в областта на музиката се достигна до мъдрото решение, че можеш да прегърнеш и двете. Това донесе чувство на освобождение. Културната динамика се промени. Тогава не случайно за първи път дойде и изборът на жена за президент в едно традиционно мъжко доминирано общество."
(Мери Робинсън  е президент на Ирландия от 1990 до 1997 г. и се явява в президентската надпревара с либерална програма, която й донася името "противозачатъчната Мери", което по-късно се модифицира в "нашата Мери". Нейни са и думите: "Ирландия не е просто територия. Ирландия е концепция.")
За концепцията "България"
както може да се очаква, г-н Кийтинг е оптимист. Явно е доловил срещу себе си някакъв повей на скептицизъм: "Да, да, така е!" И много въодушевено заизрежда аргументите си: "Оптимист съм и ще поясня защо. Защото важните избори вече са направени и генералните решения са зад гърба ви. Макроикономическата стабилност е налице, а тя е решаваща. Ако България съумее оттук нататък да усвои фондове, които всъщност са големи суми, и ги разпредели правилно в инфраструктура и образование, успехът ще е сигурен. Да не забравяме и много по-изгодното стратегическо положение на България от островната Ирландия. Когато прибавим и природата, няма причина човек да е песимист."
Много вероятно е ведрото настроение, което Джефри Кийтинг умее да внушава, да се дължи на две поговорки, за които се е сещал най-често през живота си.
Приведе се, сключи ръце и започна да говори на някакъв древен и тайнствен език – този на келтите. Изрече ги бавно, тихо и замечтано, като заклинание на някой равин - сигурно заради гърленото "х", което най-често се чуваше в тях.  
- An té nach bhfuil láidir, ní folóir dó bheith glic. - Когато не си силен, трябва да си умен. Мисля, че за страни като Ирландия и България това е нещо полезно.
И другата, Is fánach an áit ina bhfuighfeá gliomach. - Странни са местата, на които ще попаднеш на омар. За мен означава, че животът е странен.
Не знаеш откъде ще изскочи заекът, гласи българският еквивалент. Омар или заек – смисълът е ясен: Очаквай неочакваното!
 
Ако е вярно, че виталността на една нация личи от начина, по който празнува празниците си, Ирландия е номер едно
 
Когато не си силен, трябва да си умен. Мисля, че за страни като нашите това е нещо полезно