Дали икарите са най-престижните театрални награди в България, организирани от Съюза на артистите, или пък тяхната алтернатива "Аскеер", присъждани от Театъра на армията вече 16 години, е излишен спор: разликите в номинациите не са грандиозни, нито в т.нар. церемонии, на които организираната спонтанност прелива. Факт е,  че тази година комисията, предварително селектираща за "Икар", не е отличила нито един актьор в категорията дебют, което означава, че начинаещите актьори през 2006 просто са се провалили. Изненадите този път идват от номинациите за дебютиращ режисьор.

Три различни подхода към театъра са съчетани в една категория. Танцовият спектакъл на хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев (Imago), режисьорският дебют на актрисата Диана Добрева ("Медея") и дипломният  моноспектакъл на ученика на проф. Крикор Азарян Йордан Славейков ("Оскар и розовата дама", Е. Е. Шмит) се конкурират за отличието.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Imago - така се нарича последната фаза в развитието на насекомите, така Юнг назовава образите, които изработваме в детството при първите си контакти с близките. А младите хореографи и изпълнители обобщават, че тяхното представление не може да бъде разказано, защото всеки зрител създава своята история в него. Четирите тела на танцьорите се преплитат и разгъват, като насекоми оголват и приплъзват, илюстрирайки един възможен разказ за метаморфозите и еволюцията на човека. Човешкото същество е еманация на природата, която в сложен танц е достигнала до своя връх. "Гледахме научнопопулярни филми за човешкото тяло, произхода на живата материя, курсове по анатомия (тук открихме първото значение на IMAGO)", добавят хореографите.

Imago доби популярност още на първия национален конкурс за съвременна хореография "Хюмартс" у нас през декември и спечели втора награда. Впечатляващият професионализъм на танцьорите и физическите им умения обаче им изиграха лоша шега и се оказа, че те са отлични танцьори, но не толкова добри хореографи според журито на "Хюмартс", а според комисията на икарите са именно забележителни режисьори. Остава загадка те хореографи, танцьори или режисьори са последно според журитата и комисиите, както и защо изобщо няма категория "Танцов театър" в театралните награди в България.

Виолета Витанова и Станислав Генадиев идват от класическия балет, но се обръщат към театъра. Те са само на по 22 години, а вече участват в различни международни и български танцови и театрални проекти. Още през 2004 г. Станислав е поканен да работи за швейцарската танцова компания "Линга", в която и Виолета се обучава. Днес и двамата имат участие в театър "Сфумато" в "Програма Изход", а Imago е първият им хореографски опит, който е резултат от усилията на целия екип танцьори, композитор, сценограф и фотограф - искрени и много отдадени, всички са на не повече от 25 години. "Има ли смисъл да се опитваме да правим танцово изкуство в България?

Или да търсим признание и работа навън докато сме млади", се питат двамата хореографи. Дали ще имат следващ проект у нас остава висящ въпрос. Скоро заминават за Испания, където смятат да се включат към една танцова трупа. А докато тук няма база за танцов театър и действителна адекватна конкуренция, ситуацията не би могла да се промени.

Някъде я определят като лирична актриса, но за мен тя е със силно драматично присъствие на сцената. А има ли такава актриса, която да не пожелае да изиграе една от най-трагичните митологични фигури - Медея. За Диана Добрева това се превръща в актьорско и режисьорско предизвикателство. "Изморих се да влизам в чужди представи за света, в чуждите сетива и това ме накара да направя собствено представление. Този спектакъл е мислен три години, а се реализира за 6 дена - "Сфумато" ни отпусна тези дни за репетиции на сцена, но се случи чудото..."

Преди да се превърне в една от ярките сфуматовски актриси, Диана Добрева завършва френска филология в Софийския университет и история на изкуствата в Сорбоната, а след това театралния колеж "Любен Гройс". Тази година тя обра и всички кинонагради за главна женска роля в "Маймуни през зимата", но споделя, че театърът е истинската й страст. Диана Добрева  прави своя режисьорски дебют с мита за колхидската царска дъщеря Медея, като влиза и в ролята на сценарист, компилирайки и текстове на Борхес, Овидий, Еврипид, Мюлер. "Медея е изсънувано представление, исках да споделя моя свят. Това не е разказ за една жена, която от ревност убива децата си, би било много просто.

Изневярата не ме интересува. Говоря за голямата измяна, защото тук няма срив на любовта, а измяна от общия път, който Медея и Язон извървяват. Убийството на децата не е наказание нито за нея, нито за него, а това е акт, в който се убива любовта, която е невъзможна, и в това е трагедията." Признава, че я вълнуват силно драматичните образи. Следващият й режисьорски проект е "Макбет", който ще се реализира на сцената на смолянския театър. "Вече искам да играя само в собствените си спектакли", а "Медея" на сцената на "Сфумато" е ясен знак, че има какво да се очаква от Диана Добрева. Представлението е селектирано и в категорията за най-добра сценография, дело на Марина Додова.

"Оскар и розовата дама" от Е. Е. Шмит не е лека пиеса. Трудно се удържа един текст, в който главно действащо лице е умиращо от левкемия дете. Но тази нелесна роля убедително играе актрисата Йорданка Стефанова. Едновременно смешно, много вълнуващо и фино е въздействието на представлението, интелигентно овладяно между трагедията и мъдростта. За режисьора Йордан Славейков, роден през 1976 г., това е дипломен спектакъл, с който завършва обучението си в НАТФИЗ при проф. Крикор Азарян. Той е и единственият от номинираните, който по професия е режисьор и не участва в собственото си представление. Неговият спектакъл също така е единственият от трите номинираните, който не се играе в "Сфумато".

"Тръгваш от текста, това класически подход към театъра ли е?" "Аз не тръгвам от текст, а от мисълта, която искам да споделя. Текстът на Шмит беше като лекарство, да споделиш и да намалее болката и скръбта от това, че някой близък го няма безвъзвратно. В този смисъл това е егоцентрично представление, но то има и своето обобщаващо послание - личният път към бог и начините, по които стигаме до него - те винаги са форсмажорни. Няма човек, който от "прекрасност" да се обръща към бог. Избрах Йорданка Стефанова за ролята (получава "Аскеер" 2001 г. за водеща женска роля за Аркадина "Чайка"), защото не се страхува да се разголва, да е нова на сцената. Предизвикателство е една, както я титулуват, комедийна актриса да се пробва в силно драматичен текст."

"Каква е оптимистичната версия за реализацията ти в театъра?" "Да имам собствен театър и специализации в Москва, Петербург и Лондон, да поставя собствен текст. Но песимистичната версия е да ми се наложи да правя компромиси със себе си, с текста, с трупата. Да правя театър, за да си платя сметката за парното и изобщо да се увеличават зрителите, които харесват "смешнички" неща, Бай Ганьо винаги да е актуален и афишите в кафяво и синьо на жълт фон да са модерни." Ироничен и откровен, режисьорът казва, че не мечтите, а страхът го държи в кондиция, съмнението в себе си и текста. Без съмнение остава обаче първия му професионален спектакъл, който е включен в официалната селекция на международния Фестивал за дебютиращи режисьори в Страсбург, Франция.