Явор Гърдев: Най-обичам да тичам нагоре-надолу из йерархичните естетически постройки

Явор Гърдев: Най-обичам да тичам нагоре-надолу из йерархичните естетически постройки

Явор Гърдев: Най-обичам да тичам нагоре-надолу  из йерархичните естетически постройки
Ако жадувате за истинска комедия, забравете за безсилните опити в телевизията и отидете на театър. Довечера, Театър 199, "Старицата от Калкута". Режисьор е Явор Гърдев. 
Как попаднахте на текстовете на Ханох Левин? 
Преди две години направих "Бурята" на Шекспир в Турция. Тамошната ми преводачка и драматург на представлението ми даде да прочета няколко пиеси (тя самата чете огромно количество пиеси от цял свят, понеже работи в репертоарно бюро) и една от тези пиеси беше "Крум" на Ханох Левин. Много ми хареса и я поставих във Варна, а оттам нататък се заинтересувах от този автор и вече притежавам доста негови текстове. Преводът на "Старицата от Калкута" е от иврит и беше направен от Жозеф Бенатов след моя селекция на текстове, които четох на английски и руски. 
Какви рискове крие подобно представление? 
- За творческия екип то крие големи рискове, тъй като опитът се осъществява в непроверена по българските сцени конвенция - абсурдистко черно кабаре. Българският зрител е свикнал с друг тип конвенции в комедийния жанр: ситуационен хумор, естрадни шеги и прочие. Тук става дума за друго нещо. 
Как бихте определили чувството за хумор в него? 
- Като черно чувство за хумор, изпълнено с жизнеутвърждаващ оптимизъм. Знам, че това е абсолютно противоречие, но тук то е факт. В първия момент на срещата си с това представление човек може леко да се сепне, тъй като всички табута на политическата, половата и физиологичната коректност се прекрачват, но много бързо след това се усеща сладостта на играта с идентичностите и веселата подигравка с устоите на вътрешния ни свят. 
Умишлено ли търсихте изненадваща и малко неочаквана за вашия тип работа постановка? 
- Да. Аз обичам да си играя с йерархичната стълбица на жанровете. Така по-трудно се определя на кой етаж се намирам в момента. В йерархичните естетически постройки най-обичам да тичам нагоре-надолу по стълбищата. Така домоуправителят изпитва постоянни затруднения с адресната ми регистрация, но пък аз се чувствам свободен човек. 
Доколкото сте наблюдавали публиката, има ли "стенд-ъп" комедията почва в България? 
- Мисля, че да. Но неин почитател ще бъде една по-скоро генерационно нова публика, която има сетива и желание за иронично общуване с актьорите през рампата, а именно младата публика е тази, която не изпитва особен респект от рампата и лесно събаря "четвъртата стена" на сцената. От друга страна, и за актьорите не е лесно - те също са поставени в ситуацията да преодолеят един наслоен естраден рефлекс, който може да ги подхлъзне в твърде фамилиарно общуване със зрителите. И от двете страни се изисква улучването на една специфична мяра на общуване, характерна за жанра "стенд ъп" комедия. 
Ако ви предложат това представление да "влезе" в телевизията, смятате ли, че е подходящо и бихте ли се съгласили? 
- Макар и драматургичната форма да е удачна, в момента по-скоро бих казал не, защото представлението е правено за театрален въздух и само в директно присъствено общуване с аудиторията възниква онази иронична атмосфера, в която трептят вълните на този тип хумор. А хуморът е деликатно и летливо нещо, което възниква само между предразположени да го споделят страни. Вече изобщо не е достатъчно само да се спъваш по сцената и да пърдиш шумно, за да се засмее някой, макар че и едно пръдване в удачния момент понякога върши работа.