Изкуството на Елке Кристуфек е сблъсък между каноничните художествени норми с различната гледна точка на съвременната жена творец. Като събира на едно място обекти от постоянната експозиция на музея (будистки скулптури, японски гравюри, образци на ар нуово, като камината на Йозеф Енгелхарт и т.н.) и своите творби (картини, скулптури, фотографии и видео), тя предлага едно различно тълкуване (макар и в контекста на музея) на иначе познати и с конкретно място в различните нива на съзнанието на публиката обекти. Тълкуване, пречупено през погледа на художничка,

когато на гребена на вълната са бунтари като Вивиан Уестууд, Джак Смит, "Секс пистълс", от екзистенциализма на виенския акционизъм, но и търсеща своето място в глобалния свят (бизнес) на изобразителното изкуство, доминиран все още от мъжете. Елке разсъждава върху теми като властта, насилието, секса, дискриминацията, красотата, щастието, консуматорското общество. Тя разкрива и иска да бъдат разкрити невидимите измерения на религията, фанатизма, саможертвата и жертвата. Всичко това Кристуфек показва в неконвенционална перспектива, основана на нейните наблюдения, изследвания и художествени търсения, които са впечатляваща симбиоза между реалистична (на моменти откровено натуралистична) живопис и един специфичен "епистоларен" експресионизъм, който буквално те зашеметява още от мига, в който прекрачиш в залата. Независимо дали Елке Кристуфек разказва (рисува) за холандския художник Бас Ян Адер, изчезнал безследно с яхтата си през 1975 г. в Атлантика като участник в пърформънса "В търсене на чудотворното", или се занимава с проектиране на мебели, или пък със скулптура тя е като един археолог-радикал, който иска да извади на показ миналото, да го анализира днес и да ни го остави за размисъл в бъдещето.

Своеобразният център на изложбата е видеоинсталацията "Д-р Лав на остров Пасха". Чрез своя глас тя влиза в ролята на Бас, но като негова женска проекция и поставя драматичната му история в контекста на митологията (в четири от картините си Елке интерпретира прочутите статуи моаи). Така художничката създава нов космос, в който сякаш някакъв свръхразум анализира всичко - темата на изложбата й, личната й концепция за живота, хората, емоциите, изкуството и т.н.

----------------------------

Австрийският музей за приложно изкуство във Виена (Österreichisches Museum für angewandte Kunst - МАК, Wien) отваря врати през 1864 г. в Хофбург. През ноември 1871 г. музеят е преместен в новата сграда на "Щубенринг", проектирана от архитекта Хайнрих фон Ферстел (в непосредствена близост се намира и Университетът за приложни изкуства).

В началото на 90-те години на миналия век сградата е основно реконструирана, а за интериора на залите с постоянните експозиции са ангажирани някои от най-изявените представители на съвременното изкуство като Петер Нойвер, Барбара Блуум, Джени Холцер, Гюнтер Фьорг и др.

МАК е съставен от две сгради, които са свързани със стъклена конструкция, проектирана от Сеп Мюлер.

От 1986 г. директор на музея е Петер Нойвер, който установява по изключително успешен начин концепцията "традиция-експеримент".

Бюджетът на МАК за 2006 г. е бил над 10.3 млн. евро, като почти един милион от тях са изразходвани за организиране на изложби. В музея се представят и много самостоятелни и тематични изложби. Сред авторите, чиито творби са били показвани в залите на МАК, са Анди Уорхол, Александър Родченко, Крис Бърдън, на актьора Денис Хопър и др.

МАК има филиали в Аренбергпарк - Бойната кула, в замъка Гаймюлер, а също и в Лос Анджелис, САЩ, където се намира Центърът за изкуство и архитектура.

Днес в залите на музея могат да се видят изложбите "Истинската книга" на швейцарския художник и издател Йоханес Гахнанг (1939 - 2005), "Кратки истории" на известната бижутерка Сузане Хамер, на съвременна керамика от Астрия и "Течна логика" на известната австрийска художничка Елке Кристуфек.